Търсене в този блог

понеделник, 3 януари 2011 г.

Релеф на България

България се отличава с голямо разнообразие на релефа си. Върху сравнително малката и площ се редят обширни низини, равнини, ниски и високи планини, хълмисти земи и котловини, дълбоко всечени проломи и речни долини. 

Особеност на релефа, която прави впечатление още от пръв поглед, е редуването на основните морфоструктурни единици в посока север-юг. Те се простират от запад към изток. В същата посока се намаляват и абсолютните им височини. Така например:

    • Стара планина от 2376м при връх Ботев непрекъснато се понижава и стига до 60м при нос Емине на изток.
    • Рило-Родопският масив от 2925м при връх Мусала /Рила/ се понижава в крайните Източни Родопи до 300 дори и под 300м.
    Изключение прави само Дунавската равнина, чиято източна част е по-висока.
    Релефът на България е силно разчленен във вертикална посока. Съществуват пет обособени пояса /низинен, равнинен и хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински/. Над две трети от територията ни е разположена в поясите до 600м т.е. преобладават равнинните и хълмистите земи.
    Средната надморска височина на България е 470м.
    Съвременният релеф на България е резултат на продължителна еволюция.
    Родопският масив обхваща земите в южните предели на България. В него се разкриват най-старите скали в нашата страна – архайски и протерозойски гнайси, шисти, амфиболити и др. След протерозоя целият масив е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване.
    Мизийската платформа, която също представлява стабилна част на земната кора е била подложена на продължително потъване. Същевременно и на епейрогенни движения, които предизвикали бавни издигания в североизточната и част и потъвания във Варненско и на запад от река Вит.
    Между двете относително стабилни зони, в централната част на страната, се разполага част от Алпийската система. Тя обхваща нагънатите области в България – Средногорската, Краище, Сакаро-Странджанската и Балканидната.
    В четвъртичния период са се образували някои речни тераси по долините на реките, льосът в Дунавската равнина и окончателно се е оформил релефът на нашия черноморски бряг.
    В резултат от сложното морфоструктурно развитие на нашите земи са се обособили четири основни морфоложки области, редуващи се от север на юг, както следва: Дунавска хълмиста равнина, Старопланинска област, Преходна планинско-котловинна област и Рило-Родопски масив.
    Дунавската хълмиста равнина заема северната част на страната, между река Дунав и Предбалкана. Според релефа тя се разделя на: западна – до река Вит, средна – между река Вит и долината на река Янтра, източна – от река Янтра до Черно море.
    Старопланинска област включва Главната старопланинска верига и Предбалкана. Тя се простира по цялата дължина на България и я разделя на Северна и Южна.
    Преходната планинско-котловинна област има много сложен мозаечен релеф от ниски и средно високи планини, котловини и низини. Западната и част е по-планинска. В нея са включени планините: Средна гора, Витоша, Плана, Люлин, Вискяр, Сакар, Странджа планина и др. Друг планински лабиринт от областта е Краището с граничните планини Руй, Милевска и Конявска планина. Между тях се редят различни по форма и големина китни котловини. В източната част на Преходната планинско-котловинна област е Горнотракийската низина. Чирпанските възвишения я разделят на Пазарджишко-Пловдивско и Старозагорско поле.
    Рило-Родопският масив включва: Рила, Пирин, Родопите и Осогово-Беласишката планинска редица. В границата на масива са включени и дълбоките долини на реките Струма и Места.
източник:
 www.bgspravochnik.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар