Търсене в този блог

сряда, 16 март 2011 г.

Банско отново домакин на Световната купа 2014

След като се представи с перфектна организация по време на Световната купа по ски тази година Банско вече има уверението, че през 2014 година отново ще бъде домакин на кръг от Световната купа по ски-алпийски дисциплини за мъже.
Уверение за това даде Гюнтер Кояра, шефът на Световната купа за мъже. След две години най-добрите скиори на планетата отново ще се спускат по "Бъндеришка поляна" и "Алберто Томба".
Представителите на Международната федерация по ски (ФИС) са възхитени от Банско и са твърде решени да направят ски курорта постоянен член на семейството на Световната купа.
Най-вероятно пак ще се проведат състезания в суперкомбинацията и слалома.
Така Банско за четвърти път в историята ще приеме стартове от СК. Първият път бе през 2009 година, когато пристигнаха жените.
Тази година пък бе ред на мъжете да посетят зимната столица на Балканите. Догодина отново Линдзи Вон, Мария Рийш, Джули Манкузо и останалите дами ще се състезават на Банско.


Принцът на Монако ще бъде в Банско на 26 март

Принцът на Монако ще бъде в Банско на 26 март

На 26 март Банско ще бъде домакин на още едно звездно събитие. Тук ще се проведе благотворително състезание по ски и биатлон, в което ще вземе участие звездния отбор към благотворителната организация на принца на Монако Алберт II.

Парите от благотворителното събитие ще бъдат предоставени за деца в неравностойно положение. Такава инициатива у нас се провежда за първи път.

Принц Алберт ще бъде в Банско на 26 март. Отборът ще се състои от 20 известни имена. Сред тях са алпиец Херман Майер, пилотът от Формула 1 Рикардо Патрезе, световният рали шампион Ари Ватанен, петкратният носител на Световната купа по ски Марк Жирардели и други.

източник

http://novini.bansko.net/bansko

събота, 12 март 2011 г.

ПИРИН - ГРАНИЦИ, ДЯЛОВЕ, ВЪРХОВЕ


Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др., правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.

Границите на Пирин (по посока на часовниковата стрелка) са:

На север - Рила планина, чрез реките Градевска, Еловица и Кулина, седловината Предела (1142 м н.в.) и Раблевска река

На изток е Разложката котловина, проломът Момина клисура и Гоцеделчевското поле - долината на река Места разделя Пирин от Родопите.

На юг границата върви последователно по река Мътница и река Буровица, отделящи я от планините Стъргач и Славянка, Парилската седловина (1170 м н.в.) я отделя от Славянка, както и реките Голешевска и Калиманска

На запад граничи с Петричкото поле, Кресненската клисура и Симитлийското поле - долината на река Струма я отделя от планините по западната ни граница - Огражден, Малашевска и Влахина.

Пирин заема площ приблизително от 1210 кв. км. Въпреки неголемите си размери и добре очертаното главно било, планината се разделя на 3 съставни дяла - Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин. Гранични между тях са двете седловини на централното било на планината - Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м н.в.).

Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът - Вихрен (2914 м), както и другият, надвишаващ 2900 м връх - Кутело (2908 м). Тук са още Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).

В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.

В Северен Пирин се намират и почти всички средства за подслон (с изключение на 2 хижи). Дванайсет хижи и 4 заслона са на разположение на планинарите през цялата година. Маркировката (лятна и зимна) е изключително ясна и чудесно поддържана.

Най-малкият по площ дял на планината е Среден Пирин - 6.7%. Той е и най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад, той наподобява орел, разперил крилете си преди полет. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата - под 2000 м. Южната, по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади”, (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.

Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниският, най-заобленият и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4.

източник:

http://bg.zonebulgaria.com/planini/pirin/

снимки: www.bg-tourinfo.com

понеделник, 7 март 2011 г.

НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН

ОТ ПИРИНО ПО-ВИСОКО НЕМА, Е ПА НЕМА!

Според много от запалените планинари Пирин е най-красивата планина в България. Там разстоянията са по-малки, отколкото в Рила, да не говорим на Родопите и Стара Планина, което позволява за няколко дни преходи между хижите да видим изключително разнообразие от невероятни гледки. Кристално сините езера са разположени нагъсто и има върхове, от които се виждат много от тях във всички посоки. За разлика от Рила, от Пирин не извират големи български реки, затова планината не е прорязана от дълбоки речни долини и не е разделена на ясни дялове. Понеже много от билата са труднопроходими и скалисти, маршрутите са основно по циркусите и между тях. Мястото, където от циркус се изкачва билото, се нарича порта.

В Пирин се намира и най-високото езеро в България - Горно Полежанско езеро. Езерото събира най-чистата вода почти на върха на Пирин.

В подножието на Пирин пък се намират много красиви градчета като Банско, Мелник и Сандански. Така можете да съчетаете лудите планински или ски емоции с малко културен или селски туризъм.

Голяма част от планината е включена към Национален парк „Пирин”. Тук флората и фауната са изключително богати, поради разнообразните растителни пояси, които обхващат планината. Спрямо поясите се променя и животинският свят. Като символ на Пирин се приема еделвайсът, който е защитен вид.

Национален парк “Пирин” обхваща територия от над 40 000 ха, включително два природни резервата – Баюви дупки и Юлен, 11 природни забележителности и 113 пещери. Третият по височина връх на Балканите (вр. Вихрен, 2915 м) се намира в парка. Повече от 186 езера и 35 големи циркуса откриваме в парка. Забележително биологично разнообразие с 1089 вида растения (1/3 от флората на на България) и 172 животински вида (114 от които застрашени) намират убежище в Националния парк. Емблематични за парка са ендемични видове като бяла мура, които са под закрилата на Бернската конвенция.

През вековете планината е била позната под различни имена: най-старото познато име е тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".

Заради уникалната природа на планината през 1976 г. е бил създаден Национален парк “Пирин”, който понастоящем обхваща почти целия Северен Пирин и има площ от около 40 000 хектара. Предвид изключителната му ценност, надхвърляща границите на България, от 1983 г. с решение на ЮНЕСКО парк “Пирин” е включен в конвенцията за защита на световното културно и природно наследство като биосферен Национален парк. В Пирин има и 3 биосферни резервата: “Баюви дупки - Джинджирица” (в рамките на Националния парк), “Тисата” (също в Северен Пирин) и “Орелек” (в Среден Пирин).


http://bg.zonebulgaria.com/planini/pirin/
http://www.bluelink.net/savepirin/doklad_pirinBG.pdf
http://pirin.freebg.eu/
http://emkatan.snimka.bg/mountain/pirin-planina