СТАРА ПЛАНИНА - ПРОИЗХОД, ГРАНИЦИ, КЛИМАТ

ХЕЙ, БАЛКАН, ТИ , РОДЕН НАШ....

Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по цялата дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия.
Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и история, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух.
С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.

Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.

КЛИМАТ И ГРАНИЦИ

---

Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната температура около връх Ботев е –8,9оС през януари и 7,9оС през юли. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко (като изключим връх Ботев) – през февруари. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене.

За западна граница на планината се приема проходът Връшка чука, а на север Балканът се ограничава от Дунавската хълмиста равнина. В някои случаи към Стара планина се включва т. нар. Предбалкан, в други – само главната планинска верига, но това разделение е трудно да се направи.

На юг планината се спуска стръмно и границите и са ясно очертани. От запад на изток Стара планина опира до Софийското поле, Средна гора с всичките и дялове и Горнотракийската низина. Със Средна гора Стара планина се свързва чрез 3 естествени орографски връзки - Гълъбец, Козница и Стражата. На изток Балканът завършва при нос Емине, спускащ се стръмно към водите на Черно море.

В тези граници Стара планина заема площ от над 25 000 кв. км, а само централната и верига - около 11 600 кв. км. Двайсет и девет върха се издигат над 2000 метра, някои са определено алпийски, което ги прави привлекателни за туризъм и алпинизъм.

Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Стара планина е климатична граница между умереноконтиненталния климат на Северна България и по-мекия, повлиян от Беломорието, климат на Южна България. Възпрепятства проникването на юг на северните ветрове, които, особено през зимата, са доста неприятни. Често обаче се образуват т.нар. падащи ветрове (бора, луд вятър), които, промъквайки се от север през билните превали, се спускат в Задбалканските котловини с голяма скорост, достигаща до 30 м в сек. Много характерни са тези ветрове за Сливенско. Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина у нас. Средните температурни стойности на връх Ботев са: средна януарска температура - минус 8.9° С; средна юлска температура - 7.6° С; средна годишна температура - минус 0.7° С. Максимумът на валежите е през май и юни, минимумът (с изключение на ботевския масив) - февруари. Снежната покривка е доста неравномерна както по територия, така и по времетраене. Много повече и по-дълго сняг се задържа по северните склонове на планината, докато на южните почти винаги остава само на отделни места. Поради бурните ветрове по билните части се образуват големи козирки и понякога се свличат лавини.

Най-голямата българска планина се подразделя на три дяла - Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Всяка от тях, от своя страна, се дели на поддялове, които носят имена обикновено на близки селища.


 снимки: http://bgglobe.net

инфо за хижи - http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Stara

ЧАРОВНИЦАТА СТРАНДЖА ПЛАНИНА

Скътана в най-югоизточния край на България, Странджа планина очарова всеки с нежната си хубост и меки очертания.

"Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - Тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век пр. н. е., изразява гостоприемството, с което тя посреща своите гости и магията, с която пленява всеки, който я е опознал.

Затова донякъде е странно, че Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на квадратен километър. Но причините за това всъщност се крият в историческите събития по време на турското робство, избиването на доста хора и изселването на друга голяма част от района.

Гледката към Централна Странджа от обширните планински плата е запленяваща и незабравима. Вълнистите била, покрити от гъсти зелени гори формират една безкрайна верига, в която няма нито изпъкващите стръмни върхове, нито суровите скалисти зъбери, така характерни за другите български планини. Селцата с техните пасища, ливади и полянки са оскъдно разпръснати между вълните на това безкрайно зелено море.

Странджа планина се простира в най-отдалечения югоизточен край на България и навлиза далеч навътре в Турция, което я прави гранична не само за две държави, но и за два континента. В пределите на България е разположена по-голямата част от северна Странджа, която всъщност представлява по-ниската и част. Две са основните била на българска територия - Резовско и Босненско, от които се разкриват красиви панорамни гледки и удивителни пейзажи. Релефът на планината е хълмист и нископланински, с множество заоблени била и нагънати хребети, покрити с гъсти горски формации и пресечени от криволичещи реки и малки долове.
Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Ако денят е ясен, от върха може да се види Черно море. Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай на българо-турската граница и свършва на юг от Царево. Долините на реките Велека и Резовска, които текат през парка, са наистина пленителни с многобройните си живописни меандри. Велека "влиза" в България през красив скалист пролом. Гъстите сутрешни мъгли са често явление в долините на двете реки през летните месеци. Погледнати от върховете, те създават впечатлението, че морето е навлязло в планината, формирайки множество заливчета и фиорди. Почти цялата територия на западната част на Странджа планина е покрита от карст.
Природата на Странджа наистина е благословена, защото освен, че съчетава морето и планината, се "докопва" и до средиземноморското слънце.

КЛИМАТ

Повлиян от трите заобикалящи Странджа планина морета – Черно, Мраморно и Бяло море климатът е много специфичен. Лятото тук е прохладно, а зимата е студена, поради факта, че местонахождението на планината не я предпазва от студените нахлувания от север и северозапад. Валежите са над-средните за страната, като максимумът им е през студените месеци, а минимумът през лятото. Характерно за този район е наличието на летни мъгли, обхващащи предимно долините на реките и влажните долове. Валежите от сняг са редки, но затова пък обилни, като снежната покривка не се задържа дълго.

Водно богатство

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.
По-малки са реките Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др.


Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач и Петрова нива и с. Стоилово. След с. Звездец изменя облика си – успокоява се, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Тук тя приема по-големите си притоци Младежка река и Мечи дол. След м. Качул притоците намаляват и водосборът, основно през зимата и пролетта, е от доловете Върли, Грахилов, Каменски, Язменски, Трионски, Влахов и р. Еленица.

Резовска - води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия, недалеч от изворната област на Велека. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Църногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов.


Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.

!!! На 2 юли 2006 г. незапомнено наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Велека и Резовска с притоците им и промени облика на техните долини. Самовъзстановяването на реките, като част от естествените процеси в природата, ще отнеме десетки години.

Ползвана е информация и снимки от следните сайтове, които между другото най-сърдечно препоръчвам на всички, които искат да научат повече за тази прекрасна планина и нейните богатства:

www.strandja.bg
www.discoverstrandja.com
www.strandja.com

Принц Албер отмени благотворителното състезание в Банско

Отмениха благотворителното състезание на Принц Албер в Банско, което трябваше да се проведе на 26.03., заради смъртен случай в семейството на монарха.

От БФски обявиха: "В официално комюнике на Княжество Монако съобщиха: 'След дълго боледуване на 90-годишна възраст почина принцеса Антоанет, сестра на принц Рение ІІІ'. Като се присъединяваме към скръбта на Негово Височество Алберт II, Принц на Княжество Монако и семейството му, Ви уведомяваме, Негово Височество е принуден да отмени участието си в предстоящи прояви, включително и в шестото ски състезание Стар Тийм, 25-27 март в Банско.

От канцеларията на Н.В. Принц Албер ІІ благодарят на всички институции и лица, заети пряко с организацията на планираното участие на Негово Височество в България, като потвърждават желанието си благотворителна инициатива в подкрепа на децата в неравностойно положение да се състои при първа възможност в началото на следващия зимен ски-сезон.Банско трябваше да е домакин на шестото благотворително състезание по ски и биатлон World Ski Event 2011, с участието на членове от звездния отбор към благотворителната организация на Негово Височество Принца на Монако Албер II "Star team for the children Monaco".

В надпреварата с благотворителна цел в Банско желание за участие потвърдиха над 20 световноизвестни имена, сред които пилотът от Формула 1 Рикардо Патрезе, световния рали шампион Ари Ватанен, петкратният носител на Световната купа по ски Марк Жирардели и др. България ще бъде представена от носителя на Златната топка по футбол Христо Стоичков, олимпийската шампионка в скока на височина и председател на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова, нападателят на футболния клуб Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, олимпийската шампионка в биатлона Екатерина Дафовска и бронзовата олимпийска медалистка в същия спорт Ирина Никулчина.

Банско отново домакин на Световната купа 2014

След като се представи с перфектна организация по време на Световната купа по ски тази година Банско вече има уверението, че през 2014 година отново ще бъде домакин на кръг от Световната купа по ски-алпийски дисциплини за мъже.

Уверение за това даде Гюнтер Кояра, шефът на Световната купа за мъже. След две години най-добрите скиори на планетата отново ще се спускат по "Бъндеришка поляна" и "Алберто Томба".

Представителите на Международната федерация по ски (ФИС) са възхитени от Банско и са твърде решени да направят ски курорта постоянен член на семейството на Световната купа.

Най-вероятно пак ще се проведат състезания в суперкомбинацията и слалома.

Така Банско за четвърти път в историята ще приеме стартове от СК. Първият път бе през 2009 година, когато пристигнаха жените.

Тази година пък бе ред на мъжете да посетят зимната столица на Балканите. Догодина отново Линдзи Вон, Мария Рийш, Джули Манкузо и останалите дами ще се състезават на Банско.

Принцът на Монако ще бъде в Банско на 26 март

Принцът на Монако ще бъде в Банско на 26 март

На 26 март Банско ще бъде домакин на още едно звездно събитие. Тук ще се проведе благотворително състезание по ски и биатлон, в което ще вземе участие звездния отбор към благотворителната организация на принца на Монако Алберт II.

Парите от благотворителното събитие ще бъдат предоставени за деца в неравностойно положение. Такава инициатива у нас се провежда за първи път.

Принц Алберт ще бъде в Банско на 26 март. Отборът ще се състои от 20 известни имена. Сред тях са алпиец Херман Майер, пилотът от Формула 1 Рикардо Патрезе, световният рали шампион Ари Ватанен, петкратният носител на Световната купа по ски Марк Жирардели и други.

източник

http://novini.bansko.net/bansko

ПИРИН - ГРАНИЦИ, ДЯЛОВЕ, ВЪРХОВЕ

Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др., правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.

Границите на Пирин (по посока на часовниковата стрелка) са:

На север - Рила планина, чрез реките Градевска, Еловица и Кулина, седловината Предела (1142 м н.в.) и Раблевска река

На изток е Разложката котловина, проломът Момина клисура и Гоцеделчевското поле - долината на река Места разделя Пирин от Родопите.

На юг границата върви последователно по река Мътница и река Буровица, отделящи я от планините Стъргач и Славянка, Парилската седловина (1170 м н.в.) я отделя от Славянка, както и реките Голешевска и Калиманска

На запад граничи с Петричкото поле, Кресненската клисура и Симитлийското поле - долината на река Струма я отделя от планините по западната ни граница - Огражден, Малашевска и Влахина.

Пирин заема площ приблизително от 1210 кв. км. Въпреки неголемите си размери и добре очертаното главно било, планината се разделя на 3 съставни дяла - Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин. Гранични между тях са двете седловини на централното било на планината - Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м н.в.).

Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът - Вихрен (2914 м), както и другият, надвишаващ 2900 м връх - Кутело (2908 м). Тук са още Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).

В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.

В Северен Пирин се намират и почти всички средства за подслон (с изключение на 2 хижи). Дванайсет хижи и 4 заслона са на разположение на планинарите през цялата година. Маркировката (лятна и зимна) е изключително ясна и чудесно поддържана.

Най-малкият по площ дял на планината е Среден Пирин - 6.7%. Той е и най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад, той наподобява орел, разперил крилете си преди полет. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата - под 2000 м. Южната, по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади”, (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.

Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниският, най-заобленият и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4.

източник:

http://bg.zonebulgaria.com/planini/pirin/

снимки: www.bg-tourinfo.com

НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН

ОТ ПИРИНО ПО-ВИСОКО НЕМА, Е ПА НЕМА!

Според много от запалените планинари Пирин е най-красивата планина в България. Там разстоянията са по-малки, отколкото в Рила, да не говорим на Родопите и Стара Планина, което позволява за няколко дни преходи между хижите да видим изключително разнообразие от невероятни гледки. Кристално сините езера са разположени нагъсто и има върхове, от които се виждат много от тях във всички посоки. За разлика от Рила, от Пирин не извират големи български реки, затова планината не е прорязана от дълбоки речни долини и не е разделена на ясни дялове. Понеже много от билата са труднопроходими и скалисти, маршрутите са основно по циркусите и между тях. Мястото, където от циркус се изкачва билото, се нарича порта.

В Пирин се намира и най-високото езеро в България - Горно Полежанско езеро. Езерото събира най-чистата вода почти на върха на Пирин.

В подножието на Пирин пък се намират много красиви градчета като Банско, Мелник и Сандански. Така можете да съчетаете лудите планински или ски емоции с малко културен или селски туризъм.

Голяма част от планината е включена към Национален парк „Пирин”. Тук флората и фауната са изключително богати, поради разнообразните растителни пояси, които обхващат планината. Спрямо поясите се променя и животинският свят. Като символ на Пирин се приема еделвайсът, който е защитен вид.

Национален парк “Пирин” обхваща територия от над 40 000 ха, включително два природни резервата – Баюви дупки и Юлен, 11 природни забележителности и 113 пещери. Третият по височина връх на Балканите (вр. Вихрен, 2915 м) се намира в парка. Повече от 186 езера и 35 големи циркуса откриваме в парка. Забележително биологично разнообразие с 1089 вида растения (1/3 от флората на на България) и 172 животински вида (114 от които застрашени) намират убежище в Националния парк. Емблематични за парка са ендемични видове като бяла мура, които са под закрилата на Бернската конвенция.

През вековете планината е била позната под различни имена: най-старото познато име е тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".

Заради уникалната природа на планината през 1976 г. е бил създаден Национален парк “Пирин”, който понастоящем обхваща почти целия Северен Пирин и има площ от около 40 000 хектара. Предвид изключителната му ценност, надхвърляща границите на България, от 1983 г. с решение на ЮНЕСКО парк “Пирин” е включен в конвенцията за защита на световното културно и природно наследство като биосферен Национален парк. В Пирин има и 3 биосферни резервата: “Баюви дупки - Джинджирица” (в рамките на Националния парк), “Тисата” (също в Северен Пирин) и “Орелек” (в Среден Пирин).

http://bg.zonebulgaria.com/planini/pirin/
http://www.bluelink.net/savepirin/doklad_pirinBG.pdf
http://pirin.freebg.eu/
http://emkatan.snimka.bg/mountain/pirin-planina