Търсене в този блог

събота, 26 февруари 2011 г.

ХАЙДЕ НА БОРОВЕЦ

Боровец (известен до средата на 20 век като Чам кория) е най-старият планински курорт в България - датира от 1896 г., когато княз Фердинанд построява лятна резиденция. Днес Боровец е най-големият първокласен курорт. Разположен е на 1300 м надморска височина на северните склонове на Рила, на 73 км от София, 83 км от Благоевград и 125 км от Пловдив. (42° с. ш. 23° и. д. / 42.269° с. ш. 23.608° и. д. (G))
Най-близкият град е Самоков, на 10 км. разстояние. Курортът на два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски-алпийски дисциплини (1981 и 1984 г.).
Телефонен код 0750.

Боровец е най-големият български ски център по дължина и капацитет на ски пистите и съоръженията. Разположен е по северните склонове на Мусаленския хребет в източната част на Рила планина. Сгушен във вековните борови гори на над 1300м надморска височина, Боровец е идеалното място за зимни спортове и почивки.

Климатът в курорта е умерен, с мека зима и много снеговалежи. Средната температура през януари, най-студения месец, е около 4,8° C. Ски-сезонът обикновено продължава от средата на декември до април.

Курортът предлага отлични условия за зимни спортове: алпийски ски, биатлон, ски бягане и сноуборд. Маркираните писти за алпийски ски са с обща дължина от 58 км. Поразяващи зимни пейзажи, слънце и разбира се разнообразие от ски писти – 24 на брой. Пистите са с различна трудност и натовареност като са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали и експерти.
Пистите в Боровец предлагат отлични условия за каране на сноуборд. Освен това по високите части на Рила планина - ски център Маркуджик, в разгара на сезона снежната покривка достига 2 м, което създава изключителни възможности за екстремно каране. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: екстремното каране е само за експерти!

Три ски зони
В ски курорта Боровец има 3 ски зони:
Ски център Ситняково – от 1337 м до 1780 м надморска височина. Зоната разполага със снежна инсталация, покриваща 2.5км писти "Мартинови бараки", и с изкуствено осветление за нощно каране на писти "Иглика" и "Рила".
Ски център Ястребец – от 1340 м до 2369 м надморска височина. Зоната разполага със снежна инсталация, осигуряваща заснежаване на писти "Попангелов" (бивша "Ястребец 2") и "Ястребец 3" с площ от 200дка.
Ски център Маркуджик – от 2144 м до 2550 м надморска височина.

Трасетата за ски бягане
Трасетата за ски бягане са с максимална дължина 35 км , проектирани съгласно изискванията на Международната ски федерация, с минимална ширина 6 метра.
Биатлон – през 1993 г. Боровец беше домакин на Световното първенство по биатлон.
Ски скок – в ски център Централен Боровец се намира шанцата за ски скокове, висока 70 метра.

Абсолютната тишина на планинския простор, ослепителната белота на неутъпкания сняг, безоблачното небе, уханието на боровете всичко това ще ви даде един вълшебен ден на ски в Боровец. Курортът предлага на ски бегачите писти за дълго бягане в местностите Широка поляна” и “Варника” с дължини на трасетата, съответно 3.5 км и 10 км.
Боровец е предизвикателство и любимо място за сноубордистите, на които предлага различни по сложност и натовареност терени. Бъдете готови за зимни емоции и една незабравима ваканция в Рила. Курортът е подготвил и поредица от уникални приключения, които ще зарадват всички посетители на курорта и ще накарат кръвта им да закипи, въпреки студените температури.

Ски информация
  • Надморска височина на курорта: 1300 м
  • Най-висока ски точка: 2560 м
  • Маркирани ски писти: 58 км
  • Най-дълга писта: 12 км
  • Посоки на склоновете: С, СЗ, З
  • Писти за ски бягане: 35 км
  • Съоръжения за биатлон

източник:

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

РИЛА - ПЛАНИНАТА И ЧОВЕКЪТ


Население 

Рила планина е сравнително слабо населена. Населението е струпано главно в оградните котловини. Разположени в подножието на Рила и икономически свързани с нея са градовете Белица, Белово, Благоевград, Велинград, Долна баня, Дупница, Костенец, Кочериново, Разлог, Рила, Самоков, Сапарева баня, Якоруда , селата Бараково, Стоб, Пороминово и много други.

Началото на алпинизма в България е положено през 1921-22 г. с катерачески излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков. В днешно време планината предлага възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от планината е обхваната от национален парк "Рила", на чиято територия се намират множество хижи и туристически пътеки. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и с Български туристически съюз. В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.
Промишленост
  • Дърводобив
  • Електропроизводство - При язовир Белмекен и язовир Чаира е разположена каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира, която включва ПАВЕЦ Чаира, ПАВЕЦ Белмекен, ВЕЦ Сестримо и ВЕЦ Момина клисура.
  • Целулозно-хартиена промишленост - завод в град Белово
Бъдещи ползи и вреди от курортна дейност
През 2006 г. възниква спор между природозащитници и инвеститори във връзка с изграждането на огромен ски център “Паничище – Езерата – връх Кабул”. Предвижда се изграждането на кабинков лифт от Сапарева баня и подобряването на хижа “Рилски езера” в хотел. Центърът, 10 пъти по-голям от ски зона “Банско”, трябва да включва 14 алпийски трасета, 27 нови писти с обща дължина 80 km, 21 ски съоръжения и множество нови хотели с капацитет максимално 4600 души плюс разширяване на базата на Паничище до макс. 8000 души. Компанията “Рила спорт” е готова да инвестира 30 млн. евро, а Община Сапарева баня участва с апортни вноски. Освен ползата като цяло за развитието на туризма и спорта, безспорна е и изгодата за икономическото съживяване на този иначе доста западнал район на страната, създаване на много нови работни места. Притесненията на природозащитниците са свързани с това, че проектираните писти се намират в лавиноопасни и вододайни зони, че в нарушение на законодателството се гради в национален парк и природен парк без разрешение от МОСВ, общественото обсъждане е недостатъчно, нарушават се предприсъединителните споразумения към ЕС, възможно е спиране на сертифицирането на Рила към мрежата “Панпаркс”. Антропогенните вреди вероятно ще се изразяват в: нарушаване на биологичното разнообразие (разкъсване и унищожаване на хабитатите на защитени видове, вкл. включени в Червената книга на България като врабчовата кукумявка и реликтния трипръст кълвач), обезлесяване и ерозия (сходна с тази, довела до обсъждане за изваждане на Пирин от Списъка с обекти на световното природно наследство на ЮНЕСКО).

още за Рила:

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР- СВЕТОВНА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ



препоръчани връзки:

http://www.rilanationalpark.org

БОГАТСТВАТА НА РИЛА


Културни и природни забележителности

Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей, Самоков.


Климат

Рила има типичен планински климат. На връх Мусала (2 925 м.) падат 2000 мм валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината - абсолютна минимална температура минус 31,2° С при средна месечна температура минус 11,6° С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7° С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към средата и края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10° С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15° С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2 000 м. надморска височина трае около 3 месеца.

Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85 %. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25 % от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.


Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70-80 см. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В по-ниските части на средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

Водни запаси

В Рила са изворите на най-големите български реки Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила - Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.
Изобилието на дъждовни и снежни води оказва значително влияние върху пълноводието им; главното водно количество идва от топенето на снежните маси във високите части на Рила. Реките имат изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Високопланинският район на Рила има ср. многогод. отток над 40 л/сек/кв. км. Модулът на оттока е над 1 л/сек/кв. км.

Най-голямото по площ ледниково (Второто Смрадливо езеро, 24 ха) езеро на Балканския полуостров е в Рила. Освен Седемте рилски езера в нея се намират по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.

Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70-80 см. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В по-ниските части на средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

В Рила растат:

  • дървета - обикновен габър (Carpinus betulus), зимен дъб (Quercus petraea), обикновен бук (Fagus sylvatica), трепетлика (Populus tremula), бреза (Betula pendula), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), обикновен смърч (Picea abies), бял бор (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 м.
  • цветя - алпийска камбанка (Campanula alpina), планинско омайниче (Dryas octopetala), пролетна съсънка (Pulsatilla vernalis), иглика.

Почви Почвите са канелени горски, на места силно ерозирани (в подножието на планината), кафяви горски (на надм. вис. 1200 — 1700 м), тъмни планинско-горски с добре развит хумусен слой (на надм. вис. 1700 — 2100 м) и планинско-ливадни (на надм. вис. над 2100 м).

Флора

Растителността на Рила e представена в 6 етажно разположени растителни пояса:
- пояс на ксеротермните дъбови гори (на надм. вис. до 700 м) от благун, цер, космат и виргилиев дъб с храстови съобщества от червена хвойна и драка и ксеротермни тревни съобщества от белизма, садина и луковична ливадина, по обезлесените места — обработваеми земи с тютюн, лозя и овощни градини;
- пояс на горуна и габъра (на надм. вис. от 700 м до 1000 — 1200 м) с преобладаващи формации от горун, обикновен и воден габър, черен бор и др.;
- пояс на буковите гори (на надм. вис. от 1000 — 1200 м до 1500 — 1700 м), на места примесени от ела;
- пояс на иглолистните гори (на надм. вис. от 1300 — 1500 м до 1800 — 2000 м) от бял бор, смърч и бяла мура (суббалк. ендемит). На мястото на горуновите, габъровите, буковите и отчасти на иглолистните гори са се развили вторични съобщества от валезиева власатка, румелийска жълтуга, леска, обикновена хвойна и балкански зановец и тревни формации от обикновена полевица, картъл, орлова папрат и др.;
- субалпийския пояс (на надм. вис. 2000 — 2400 м) слабо са развити клекови формации, а на мястото на унищожения в миналото клек — съобщества на сибирската хвойна, родопския зановец, картъла, мощната власатка и др.; в приизворните торфища е развита характерна торфищна растителност от сфагнови мъхове, пушици, острици, рилска иглика и др.
- алпийският растителен пояс (на надм. вис. над 2400 м) е представен от тревни формации на високопланинската гъжва, рилската и разпростряната власатка, скалната полевица, изкривената острица, по скалите — каменоломки и др.

За рилските езера са характерни рилското водно лютиче, теснолистната ежова главица, широколистката, дренчето и др.
Локални и регионални ендемити в Рила са келереровото великденче, българското вятърче, червеникавият дебелец, рилската класица, планинското подрумиче, давидовото паче гнездо, павловското шапиче, българското прозорче, веленовскиевото плюскавиче, рилското подрумиче.

Балкански ендемити са главестата жълтуга, балканският оклоп, черногорското прозорче, алпийското секирче, балканската детелина, балканският рожец, белоцветният дебелец, блестящият, пензезиевият и пирамидалният тънкокрак, веленовската и хелдрайхиевата детелина, горската дрипавка, грациозното и зеленоцветното шапиче, каменистият и мизийският рожец, мъхнатият девесил, несравнимото лютиче и др.
Редки, застрашени от изчезване и защитени видове: алпийска крехка папрат, високопланинско лъжичниче, горска и нарцисовидна съсънка, едроцветно секирче, енгадинова горчивка, жълта тинтява, каринтийска рупа, карпатско и дребно крайснежно звънче, многогодишна сверция, обикновена кандилка, петниста тинтява, прицветникова злина, разпростряна сибалдия, туфест оклоп и др.

Фауна


Животинският свят на Рила e богат и разнообразен. Разпространени са предимно видове от евросибирски и средноевропейски тип.
Земноводни и влечуги. В предпланинските райони и в пояса на дъба, горуна и габъра се срещат жабата дървестница, горската дългокрака жаба, зелената и кафявата крастава жаба, стенният гущер, ливадният гущер, големият стрелец, тънкият стрелец, пепелянката; в пояса на бука — дъждовникът, смокът мишкар, медянката; в субалпийския и алпийския пояс — планинската водна жаба, алпийският тритон, живородният гущер, усойницата.

От бозайниците се срещат благородният елен, дивата свиня, сърната, сивият заек, белката, язовецът, лисицата, вълкът, мечката, златката, дивата коза, земеровките, мишките, сънливците, в най-високите части на планината — подземната полевка и снежната полевка.
Птиците за застъпени богато е видовото разнообразие. Установени са около 200 вида, от които 40 вида са защитени:
- в дъбовия пояс гнездят авлигата, черешарката, градинската овесарка, сивоглавата овесарка, градинската дърволазка, дългоопашатият синигер, сивата мухоловка, коприварчетата, черният кълвач, белогръбият кълвач, пъстри кълвачи, чухалът, горската улулица, пернатоногата кукумявка, пъдпъдъкът, гургулицата и др.;
- в буковия пояс — сойката, чинката, горската дърволазка, горската зидарка, черноглавото коприварче, горският певец, гълъбът хралупар, обикновеният мишелов, гривякът и др.;
- на границата между широколистния и иглолистния пояс обитава лещарката;
- в иглолистните гори се срещат глухарът, малкият ястреб, сокерицата, кръсточовката, елшовата скатия, орехчето, сивогушата завирушка, черният синигер, качулатият синигер, еловият певец, белогушият дрозд, имеловият дрозд, горската ушата сова и др.;
- в субалпийския и алпийския пояс — скалният гълъб, обикновеното каменарче, пъстрогушата завирушка, гарванът и др.
С цел да се запазят комплектите от саморегулиращи се екосистеми и видовото им разнообразие, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества е обособен Народен парк “Рила”, в чиито граници е и резервата “Парангалица”.


информация е почерпана и от:
http://www.razlog.info
wikipedia

понеделник, 21 февруари 2011 г.

РИЛА - местоположение и произход

Рила планина е част от Рило-Родопския масив и се намира в Южната част на България. Със своя връх Мусала̀- 2925 м, тя е не само българският първенец по височина, а и на целия Балкански полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс, а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ - 2629 км2. По-голямата част от високите върхове (2 500 - 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в източна Рила, представляват високопланински ливади.

Рила е съставена предимно от гранит и гнайс, смесени със стари кристални шисти и са част от Рило-Родопския масив - най-старата земна част в района. Образуването и започва през Палеозойската ера и впоследствие при многобройни издигания през периода Терциер. В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми с назъбени върхове, циркуси, дълбоки долини и обширни морени.

Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като почти 190 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро (2709 м), в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Морфогеографски особености

Рила е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите - Македоно-Тракийския масив. Изградена е от гранити, гнайси и кристалинни шисти, формирани през палеозоя - преди повече от 250 милиона години. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена, а алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато снежната граница на планината била на 2100 м надм.в. Над тази граница ледниците коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи долини, морени и други типични ледникови форми.

Иван Вазов поетично оприличава Рила на крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони... замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието“.

Граници и дялове

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини. Боровецката седловина (1305 м) свързва основния Мусаленски дял с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора. Седловината Юндола (1375 м) и Аврамовата седловина (1295 м) свързват Рила с Родопите, връзката с Пирин е седловината Предел (1140 м), а с Верила - Клисурската седловина (1025 м). Рила заема площ от около 2400 км2.

Разделя се на четири обособени части:

  • Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. В нея се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 м. - Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините езера, Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курорта Боровец.
  • Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците - Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети Дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище - вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила - Йозола.
  • Северозападна Рила — Заема близо 25% от територията на планината. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 м. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
  • Югозападна Рила — Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
  • Лакатнишка Рила - Най-северният дял , както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като Доспейската планина, на съседното село Доспей. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрит с гори иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е Белчаница 1654м, други Сухарево 1636м, Ръжата 1581м, Викалата 1555м, Цвичила 1517м, Каркъмо 1498м, Бели камък 1447м, Капаклия 1423м, Цар Шишман 1418м, Марко 1411м, Елова могила 1262м, Радомирица 1229м, Хайдушка могила 1224м, Борска могила 1157м. Единствения маркиран път е Е4-свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Лакатнишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната и част се намира защитена местност Букова Усойка. В нея са запазени многовековни букови гори.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

ПАМПОРОВО

Курортът Пампорово е създаден през 1933г. в подножието на връх Снежанка. От своето изграждане до ден днешен Пампорово не е спрял да се развива и въпреки това запазва своя автентичен облик. Името на Пампорово идва от старобългарската дума “пампор”, която означава керван. Според легенди оттук са минавали търговски кервани от Беломорието. Легендата разказва как местен земевладелец изградил по тези земи подслони за керваните през зимата. Местността дава име и на курорта – Пампорово.
Едно от основните предимства на Пампорово е изключително благоприятните климатични особености. Освен че се намира в мистичната планина Родопи, Пампорово е предпочитан заради това, че е планинският курорт с най-много слънчеви дни през годината – 270. Тук се поддържа снежна покривка над 150 дни в годината, като като средногодишната температура е 8°C.

Най-слънчевият планински курорт у нас – Пампорово, се намира на около 11 км. северно от Смолян, на около 80 км. южно от Пловдив и на около 250 км. от София в североизточна посока. Пампорово е най-популярният и най-големият ски курорт в България. Той е разположен в Родопите, в подножието на връх Снежанка, на 1650м н.в. Заради уникалната природа и мек климат ежегодно Пампорово е предпочитано място за зимна ваканция на любителите на ски удоволствията. Всяка година тук се стичат български и чуждестранни туристи. В Пампорово ще се отдадете на неповторима ски ваканция. Гордостта на курорта са поддържаните писти, които са с дължина от 18 км. Те се спускат от Телевизионната кула и са обградени от красиви ели, което прави спускането по тях истинско удоволствие. В Пампорово Ви очакват първокласни хотели с много удобства, където всеки гост е високо ценен.
Пампорово се води към съдебния район на Районен съд Чепеларе и Окръжния съд на община Смолян.
Паркиране в Пампорово
Паркирането в Пампорово като цяло е предизвикателство за шофьорите, поради наличието на голямата застроена площ, множеството хотели и търговски обекти. За сметка на това, почти всеки хотел разполага със собствен паркинг, било то открит или закрит, а двата паркинга на хотел Перелик се използват и от посетители, които не са гости на хотела.
Най-големият охраняем паркинг се намира в близост до хижа Студенец - изходен пункт за пистите.

Едно от най-интересните и незабравими преживявания за повечето туристи и гости на Пампорово е посещението на панорамния бар на кулата Снежанка на 2030м н.в. Оттук се разкрива изумителен природен пейзаж, който няма как да забравите. На юг се вижда Смолянската тераса със Смолянските езера, а в далечината гръцката част на Родопа планина. На запад – връх Голям Перелик, село Стойките, село Гела, както и панорамна гледка към Рила и Пирин. На север се вижда Стара Планина, на изток – платото Рожен, куполът на Националната астрономическа обсерватория Рожен и ридовете на Източните Родопи.
В Пампорово се предлагат отлични условия за планински туризъм и през лятото. Туристите предпочитат курорта заради чистия въздух, свежестта и прохладата на природата и уникалните гори. Раздходките сред тях ще ви зареди с много енергия и тонус. В някои хотели предлагат отлични програми за възстановяване и профилактика в рехабилитационни и медицински центрове. Плувни басейни, боулинг, тенискортове, стрелбище за стрелба с лък, високопланинско колоездене са част от спортните забавления които предлага курорта..
Ако сте избрали Пампорово за своята ваканция, непременно трябва да си направите екскурзия до Смолянските езера. Те са природна забележителност с огромно национално значение. Езерата се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка. Произходът им е в резултат от контакта между риолитните скали и подстилащите ги водоупорни палеогенни седиментни скали. Езерата са образувани в тилни понижения на голямо свлачище. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата.
Бачковският манастир „Света Богородица“ също се намира сравнително близо до Пампорово. Той е разположен в долината на Чепеларската река, на пътя от Асеновград до Смолян. Манастирът се намира сред впечатляваща природа, ограден от хълмовете на Родопите. Манастирът е създаден от грузинския пълководец на служба при Византийския император – Григорий Бакурияни. Тук се е намирал до смъртта си и българският патриарх Евтимий Търновски след заточението му от османските турци. В манастира могат да се видят великолепни стенописи и икони, сред които сцената на “Страшният съд” и фигурите на светци-монаси, както и изображения на седемте вселенски събора. Най-голямата гордост на манастира е иконата на Богородица, която се смята за чудотворна.
В околностите на Пампорово се намират курортните селища Стойките, Проглед, Момчиловци, както и село Широка Лъка, което е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Широка Лъка се намира на около 16 км. от Пампорово. Името на населеното място идва от “лъка” – старобългарска дума, която означава извивка, кривина, лъкатушене. В селото могат да се видят уникални по своята красота автентични родопски къщи. Те са разположени амфитеатрално от двете страни на реката и биват двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Впечатляват и с изумителната си декорация, характерна за онова време. В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители “Пèспонеделник”. В Широка Лъка се намира и Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
Зимата тук е истински рай за скиори и сноубордисти. Ски и сноуборд могат да се карат от края на ноември до края на април.
Лифтовете и влековете които обслужват пистите са с капацитет 7000 човека на час. Ски-пистите са с различна дължина и с различна трудност.
  • За начинаещи скиори са построени няколко (зелени) писти и няколко плацове, оборудвани с мини влекчета.
  • За напреднали има няколко много стръмни (черни) писти.
  • За любителите на ски бягането и биатлона има изградени писти около връх Снежанка и спортно стрелбище в местността Язовира.


    В Пампорово се провеждат международни и национални състезания по ски алпийски дисциплини за мъже и жени, ски бягане, ски ориентиране, биатлон и други зимни спортове. Напоследък из пистите на курорта набира популярност зимния маутинбайк. За сноубордистите, особено в свободния стил, Пампорово предлага отлични условия. На пистата Снежанка1 (Малката стена) местният сноуборд клуб “Сноуборд общество” построи халфпайп – дълъг около 150м с високи 3м стени. Ежегодно тук се провеждат най-силните български състезания в свободния стил. При х. Студенец има няколко сноуборд училища, които предлагат професионално обучение.
В някои хотели предлагат отлични програми за възстановяване и профилактика в рехабилитационни и медицински центрове. Плувни басейни, боулинг, тенискортове, стрелбище за стрелба с лък, високопланинско колоездене са част от спортните забавления които предлага курорта.

!!! изгодни оферти за ПАМПОРОВО 

http://www.vipoferta.bg/hoteli-pamporovo-412/

ползвана е информация от:
http://www.butiktravel.eu
www.rozhen.com
и снимки от:
http://pamporovo.free.bg/snimki.html