Рилският манастир е разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в.,
близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр.
Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.
От 1983г. Рилският манастир е един от 9-те обекта в България, които са под егидата на ЮНЕСКО.
Това е най-големият и най-старият източноправославен манастир на Балканите. Създаден през 10в. от своя патрон Свети Иван Рилски, манастирът в продължение на столетия и особено през Османското владичество, се превръща в център на българският просветен дух и култура.
Рилският манастир се състои от много постройки, създадени в различно време - от 14в. до средата на 19в. Някои от тях се намират в планината. Централните манастирски сгради отвън са като непристъпна каменна крепост, която затваря обширен двор. Отвътре изгледът е съвсем друг - радостен, празничен, богато украсен. Дървени чардаци, свързани помежду си със стълби, опасват изцяло четири- пететажните крила. Бяло варосаните стени са изписани с пъстри гирлянди.
От чардаците се влиза в различни помещения. Те са повече от 800 - монашески килии, стаи за гости, игуменарница, трапезария, болница, библиотека, съкровищница, съдохранилница, фурна, воденица, четири зимни параклиса, покрити със стенописи и още много нужни за живита на манастиа постройки.
Големите стаи за гости са обзаведени от различни градове - Копривщица, Чирпан, Самоков, София, Пазарджик и Панагюрище. Всяка стая е различно подредена и украсена, с миндери и долапи, с красиви килими и постелки, с дърворезбени тавани и изписани стени.
Някога за манастирските празници тук се събирали хиляди поклонници от всички крайща на българските земи. За тях се приготвяла храна в магерницата - огромна манастирска кухня, над която е изграден 22 метра висок комин, истинско чудо на строителното майсторство.
 |
| снимка: photo-forum.net |
Най-старата постройка в манастира е Хрельовата кула, строена през 1334г. със средствата на Струмския феодал Хрельо Драговол. Висока е 23м. Има пет надземни етажа и подземен затвор. Тясна стълба, вградена в дебелите каменни стени, води от етаж в етаж. В най-горния край е устроена църквица, където са запазени ценни стенописи от 14в.
 |
| снимка: vikiilubodiaries.blogspot.com |
В двора на църквата е имало и друга църква от Хрельово време, но е изгоряла при един от големите пожари, сполетели манастира. Оцелели са само вратата и тронът, покрити с тънка дърворезба. На нейно място се издига голяма и богато украсена църква - главната църква "Рождество Богородично" е построена от майстор Павел
Иванович в периода 1834 - 1837г. Тя е трикорабна, 5-куполна постройка
без преддверие, с два странични параклиса посветени на св. Николай
Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия. Украсата на храма е
завършена през 1846г. и в изпълнението и участие взимат такива изтъкнати
майстори на възрожденското изкуство, като Димитър Зограф, Захари
Зограф, Коста Вельов и Станислав Доспевски от Самоков, Димитър Молеров и
Симеон Молеров от Банско и други. Тук се пазят мощите на Свети Иван Рилски. По стените и са изрисувани 1200 сцени и отделни образи. Иконостасът в главната църква е сред шедьоврите на Самоковската
резбарска школа. Той е работен от 1837 до 1843г. и е най-големият в
България и единствен позлатен.
В колекцията на манастира се пазят няколко интересни напрестолни кръста с
миниатюрна резба и метални обкови от 17 – 18в. и няколко хоругвени
кръстове.
Връх на миниатюрната резба обаче е напрестолния кръст - дело на
монах Рафаил. Изработен е от липово дърво за 12г. (от 1790 до 1802г.) и
съдържа 36 сцени с няколкостотин фигури.
Най-добрите български майстори са вложили дарбата и труда си за изграждането и украсяването на Рилския манастир. Видни български възрожденски просветители като Неофит Рилски са допринесли за славата му на голям книжовен център. А през дългите столетия на неговото съществуване в хранилищата му са събрани безценни исторически свидетелства, редки творби на старото изкуство и на художествените занаяти.
още информация за всички манастири:
http://www.bulgariamonasteries.com
