Прекрасните Крушунски водопади се намират в северния край на Деветашкото плато - 34 км. източно от гр.
Ловеч, до село Крушуна, община Летница.
В
южната част на селото се намира местност "Маарата". Природната
забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата,
водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15
метра - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много
прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали.
Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа,
полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и
зали.
Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се
на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е
влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без
стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на
водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека,
която се провира под варовиковата скала.
Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина
преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина, в средното течение на река Осъм. Високи
скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.
Името на
селото идва от вид сокол "Коршун". Тази птица съществува и сега.
Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите
се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания.
През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на
монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и
килии. Те са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот.
Вероятно това е причината, в района на село Крушуна, до пещерата
"Маарата" да потърсят своето място тези философи-отшелници.
Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени, макар и емпирични, геоложки знания.
Няколко
монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали
около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен
манастир. До килиите или вътре в тях са издълбани ниши за икони, книги,
кандила. Централната скална църква е издялана с вход, който има
триъгълна форма, символизираща Светата Троица. Входът открива пътя за
сакралното пространство в молитвена килия, с куполообразна форма,
наподобяваща свод на църква.
В района са изградени
много екопътеки, водещи до местните забележителности. Екопътеката е оборудвана с подвижни мостове и помощни
стълби. Предвидени са места за кратък отдих, а дори и за къмпинг.
Наблизо
се намира и Деветашката пещера. До нея може да се стигне след моста на
река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението
на реката. Пътеката е с туристическа маркировка, но на места липсва.
Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от
60-те пещери в района на Деветашкото плато. Височината й достига на места до 100 метра, а дължината й - до 2400м.
В района има четири пещери: "Бонинската"(Попската) - 2753м., "Водопада"-1995м, "Урушка"(Пройновска) - 1600м. и "Горник"-1080 м.
"Бонинската"
пещера започва със суха част (около 200м) и отвежда във водна
галерия - около 800м подземно езеро - най-дългото у нас. Пътуването по
него е рядко удоволствие.
Пещерата "Водопада" се намира на 800м
южно от селото. Галерията е покрита с бели образувания ("лунно мляко"),
които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната
вода прорязва малката равнина пред пещерата, която хвърляйки се от
височината, образува Крушунския водопад.
"Урушката" пещера се състои
от две галерии - суха и водна. Сухата галерия в дълбочина се слива с
водната. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в
която е формиран най-високия водопад в околността (около 20метра
височина).
Флора и фауна
Районът е със
специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и
зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената
книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни
лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари. От
хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Днес са запазени
бухал, скален бял орел (змияр), голям ястреб и други.
Непосредствено
до парк "Маарата", в северната му част, има открита минерална вода, с дебит
16,5 л/сек, температура 58С и минерализация 11,5%. Нейния състав е
анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни, на
опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания.
източници и снимки:
