Търсене в този блог

петък, 16 септември 2011 г.

СТАРА ПЛАНИНА - ПРОИЗХОД, ГРАНИЦИ, КЛИМАТ


ХЕЙ, БАЛКАН, ТИ , РОДЕН НАШ....

Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по цялата дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия.
Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и история, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух.
С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.
Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.

КЛИМАТ И ГРАНИЦИ

Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната температура около връх Ботев е –8,9оС през януари и 7,9оС през юли. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко (като изключим връх Ботев) – през февруари. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене.
За западна граница на планината се приема проходът Връшка чука, а на север Балканът се ограничава от Дунавската хълмиста равнина. В някои случаи към Стара планина се включва т. нар. Предбалкан, в други – само главната планинска верига, но това разделение е трудно да се направи.
На юг планината се спуска стръмно и границите и са ясно очертани. От запад на изток Стара планина опира до Софийското поле, Средна гора с всичките и дялове и Горнотракийската низина. Със Средна гора Стара планина се свързва чрез 3 естествени орографски връзки - Гълъбец, Козница и Стражата. На изток Балканът завършва при нос Емине, спускащ се стръмно към водите на Черно море.
В тези граници Стара планина заема площ от над 25 000 кв. км, а само централната и верига - около 11 600 кв. км. Двайсет и девет върха се издигат над 2000 метра, някои са определено алпийски, което ги прави привлекателни за туризъм и алпинизъм.
Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.
Стара планина е климатична граница между умереноконтиненталния климат на Северна България и по-мекия, повлиян от Беломорието, климат на Южна България. Възпрепятства проникването на юг на северните ветрове, които, особено през зимата, са доста неприятни. Често обаче се образуват т.нар. падащи ветрове (бора, луд вятър), които, промъквайки се от север през билните превали, се спускат в Задбалканските котловини с голяма скорост, достигаща до 30 м в сек. Много характерни са тези ветрове за Сливенско. Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина у нас. Средните температурни стойности на връх Ботев са: средна януарска температура - минус 8.9° С; средна юлска температура - 7.6° С; средна годишна температура - минус 0.7° С. Максимумът на валежите е през май и юни, минимумът (с изключение на ботевския масив) - февруари. Снежната покривка е доста неравномерна както по територия, така и по времетраене. Много повече и по-дълго сняг се задържа по северните склонове на планината, докато на южните почти винаги остава само на отделни места. Поради бурните ветрове по билните части се образуват големи козирки и понякога се свличат лавини.
Най-голямата българска планина се подразделя на три дяла - Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Всяка от тях, от своя страна, се дели на поддялове, които носят имена обикновено на близки селища.


 снимки: http://bgglobe.net
инфо за хижи - http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Stara