СТАРА ПЛАНИНА - ПРОИЗХОД, ГРАНИЦИ, КЛИМАТ

ХЕЙ, БАЛКАН, ТИ , РОДЕН НАШ....

Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по цялата дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия.
Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и история, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух.
С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.

Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.

КЛИМАТ И ГРАНИЦИ

---

Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната температура около връх Ботев е –8,9оС през януари и 7,9оС през юли. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко (като изключим връх Ботев) – през февруари. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене.

За западна граница на планината се приема проходът Връшка чука, а на север Балканът се ограничава от Дунавската хълмиста равнина. В някои случаи към Стара планина се включва т. нар. Предбалкан, в други – само главната планинска верига, но това разделение е трудно да се направи.

На юг планината се спуска стръмно и границите и са ясно очертани. От запад на изток Стара планина опира до Софийското поле, Средна гора с всичките и дялове и Горнотракийската низина. Със Средна гора Стара планина се свързва чрез 3 естествени орографски връзки - Гълъбец, Козница и Стражата. На изток Балканът завършва при нос Емине, спускащ се стръмно към водите на Черно море.

В тези граници Стара планина заема площ от над 25 000 кв. км, а само централната и верига - около 11 600 кв. км. Двайсет и девет върха се издигат над 2000 метра, някои са определено алпийски, което ги прави привлекателни за туризъм и алпинизъм.

Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Стара планина е климатична граница между умереноконтиненталния климат на Северна България и по-мекия, повлиян от Беломорието, климат на Южна България. Възпрепятства проникването на юг на северните ветрове, които, особено през зимата, са доста неприятни. Често обаче се образуват т.нар. падащи ветрове (бора, луд вятър), които, промъквайки се от север през билните превали, се спускат в Задбалканските котловини с голяма скорост, достигаща до 30 м в сек. Много характерни са тези ветрове за Сливенско. Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина у нас. Средните температурни стойности на връх Ботев са: средна януарска температура - минус 8.9° С; средна юлска температура - 7.6° С; средна годишна температура - минус 0.7° С. Максимумът на валежите е през май и юни, минимумът (с изключение на ботевския масив) - февруари. Снежната покривка е доста неравномерна както по територия, така и по времетраене. Много повече и по-дълго сняг се задържа по северните склонове на планината, докато на южните почти винаги остава само на отделни места. Поради бурните ветрове по билните части се образуват големи козирки и понякога се свличат лавини.

Най-голямата българска планина се подразделя на три дяла - Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Всяка от тях, от своя страна, се дели на поддялове, които носят имена обикновено на близки селища.


 снимки: http://bgglobe.net

инфо за хижи - http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Stara

ПИРИН - ГРАНИЦИ, ДЯЛОВЕ, ВЪРХОВЕ

Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др., правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.

Границите на Пирин (по посока на часовниковата стрелка) са:

На север - Рила планина, чрез реките Градевска, Еловица и Кулина, седловината Предела (1142 м н.в.) и Раблевска река

На изток е Разложката котловина, проломът Момина клисура и Гоцеделчевското поле - долината на река Места разделя Пирин от Родопите.

На юг границата върви последователно по река Мътница и река Буровица, отделящи я от планините Стъргач и Славянка, Парилската седловина (1170 м н.в.) я отделя от Славянка, както и реките Голешевска и Калиманска

На запад граничи с Петричкото поле, Кресненската клисура и Симитлийското поле - долината на река Струма я отделя от планините по западната ни граница - Огражден, Малашевска и Влахина.

Пирин заема площ приблизително от 1210 кв. км. Въпреки неголемите си размери и добре очертаното главно било, планината се разделя на 3 съставни дяла - Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин. Гранични между тях са двете седловини на централното било на планината - Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м н.в.).

Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът - Вихрен (2914 м), както и другият, надвишаващ 2900 м връх - Кутело (2908 м). Тук са още Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).

В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.

В Северен Пирин се намират и почти всички средства за подслон (с изключение на 2 хижи). Дванайсет хижи и 4 заслона са на разположение на планинарите през цялата година. Маркировката (лятна и зимна) е изключително ясна и чудесно поддържана.

Най-малкият по площ дял на планината е Среден Пирин - 6.7%. Той е и най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад, той наподобява орел, разперил крилете си преди полет. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата - под 2000 м. Южната, по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади”, (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.

Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниският, най-заобленият и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4.

източник:

http://bg.zonebulgaria.com/planini/pirin/

снимки: www.bg-tourinfo.com