ДЕВИНСКА ПЛАНИНА

Природни богатства и резервати

гр.Девин от билото на Девинска планина

Родопите са развълнувано море от застинали ридове и върхове и всеки от тях има своя прелест, обаяние, специфика. Една малка гънка от тази безбрежна шир е Девинската планина, която е част Велийшко – Виденишкия дял на Родопите. Тя е вместена между дълбоките долини на реките Девинска (Дамлъ дере) и Буйновска, които я ограждат от към север и югоизток на юг и запад достига до долината на Боринска река, Хайдушки дол и коритото на Катранджидере. Целият рид има разкъсано било, което на места се спуска късо към речните долини и образува част от главната родопска денудационна повърхнина, която се характеризира с плоски билни заравнености, широки гърбища и заоблени масиви, чиято височина се колебае от 1300 до 1600м. Отвесните скални откъси са основната част от пейзажа в района на ограждащите я реки, които я правят труднодостъпна. От главното вододелно било между Девинска река и Хайдушки дол, което започва от Огледната (1636м.) и завършва при местността Настанския мост, се отделят на североизток кошуборунският рид, на север Станилово бърдо, на североизток се очертават гърбищата на Лютия камък и на други по-малки ридчета. От Бански извор (част от вододелното било с вр.Бански извор) в югозападна посока се спуска ридът Панаирен поход, който при седловината се разклонява на изток, юг и запад. Едни от тези била късо се спускат към долината на Въча, а други – към Изворска река. Те носят имената Сабуджалан, Хисар тепе и Гъстата гора.

На изток от вр.Виската чука се простира вододелът между Изворска и Боринска река, който завършва при с.Тешел. Той огражда от към север Боринската хълмиста котловина. От него се отделят Яребичният рид, който на юг от Орлец се нарича Орлецки рид. От вр. Орлец на североизток се отделя ридът Пандъклий. Най-характерните върхове в Девинска планина са Бански извор (1686м.), Кафова градина (1517м.), Яребичен връх (1507м.), Керез (1284м.), Равна тикла (1125м.), Кошуборун, Орлец, Лютия камък, Погорец, Пау, Гребенец и много други, от които се разкриват чудесни изгледи. В самото сърце на планината се намира тектонската падина Кастраклий, изпъстрена с чудесни ливади и зелен венец от борови гори, заели ограждащите я склонове на Панаирен проход, Отточен хребет, Бански извор.

На 28. 03. 1968г. „Кастракли” е обявен за резерват, с цел да се запазят девственият характер на вековната гора от черен бор и красивият природен пейзаж. Туристическата хижа „Орфей” може да послужи за база при посещение на близките върхове в рида.

Поддържан резерват в Девински регион е и „Шабаница” (старата гора), обявен за резерват през 1956г., с цел да се опази вековната буково-смърчова гора. Той възлиза на площ 22,6 хектара и включва горски територии с надморска височина 1700 до 1800м. в Триградското землище на Община Девин.
На тази територия са още две защитени местности „Триградско ждрело” и „Чаирите”, обявени като такива съответно през 1963г. и 1973г.

Една от най-новите защитени територии в Родопите е „Поречието на река Девинска” - от 2002г. Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини с дълбочина над 900м. Тук са установени находища на редица защититени ендимични и реликтни видове родопски силивряк, снежното кокиче, вълнестата камбана, родопския скален копър и др. Тук има голямо разнообразие на диви животни – най- голямата популация на диви кози в България. Местността е и част от най-добрите естествени местообитания на вид рата, благородния елен, мечката. В района може да се наблюдава лещарка и скалния орел, а по реките балканската пъстърва и речен рак. 

снимки:
  http://pelitko.blog.bg/

В СТРАНДЖАНСКОТО СЕЛО БРЪШЛЯН

Китното село Бръшлян се намира в  Природен парк „Странджа“, на около 65км  от гр.Бургас, по пътя за Малко Търново.

Определено си заслужава да си подарите  разходка из селото и околностите. Ще се върнете години назад във времето, заобградени от прекрасната природа на Странджа планина. 

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ  - архитектурен и културен паметник. Помещава се в пристройката към църквата “Св. Димитър”.

Училището е основано през 1871 година, след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването си там били обучавани само 12-13 годишни момчета, които овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби.

Днес малката стая е реставрирана в онзи първоначален вид, когато децата седели не по чинове, а на земята върху кожи, и вместо на черна дъска, пишели с пръчици върху восъчни плочки.

 В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА - МУЗЕЙ се връщаме около 150 години назад, докосваме се до бита на хората, живели тогава.

Който иска може да се пробва да потъче на истински стан.

След разходката из селото, по някоя от туристическите пътеки...

 Ами просто се кефиш на природата....

Тук попаднах на стадо диви коне - красота.

Много си пазеха малкото конче. 

 А аз много внимавах да не ги подплаша, докато снимам. Ама наоколо имаше група деца и така... дотук беше със спокойното снимане. Конете тръгнаха да бягат и настана една паника и олелия... Тук се вижда как се насочват точно към заслона....

Има много полянки, както и няколко хубави заслона за почивка и пикник.

Искрено се надявам пак да отида в село Бръшлян и околностите, но задължително ще гледам да отделя повече време за разходки и снимки.

снимки:
naplanina.blogspot.com

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР - СВЕТОВНА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ

Рилският манастир е разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в., близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

От 1983г. Рилският манастир е един от 9-те обекта в България, които са под егидата на ЮНЕСКО.

Това е най-големият и най-старият източноправославен манастир на Балканите. Създаден през 10в. от своя патрон Свети Иван Рилски, манастирът в продължение на столетия и особено през Османското владичество, се превръща в център на българският просветен дух и култура. 

Рилският манастир се състои от много постройки, създадени в различно време - от 14в. до средата на 19в. Някои от тях се намират в планината. Централните манастирски сгради отвън са като непристъпна каменна крепост, която затваря обширен двор. Отвътре изгледът е съвсем друг - радостен, празничен, богато украсен. Дървени чардаци, свързани помежду си със стълби, опасват изцяло четири- пететажните крила. Бяло варосаните стени са изписани с пъстри гирлянди.

От чардаците се влиза в различни помещения. Те са повече от 800 - монашески килии, стаи за гости, игуменарница, трапезария, болница, библиотека, съкровищница, съдохранилница, фурна, воденица, четири зимни параклиса, покрити със стенописи и още много нужни за живита на манастиа постройки.

Големите стаи за гости са обзаведени от различни градове - Копривщица, Чирпан, Самоков, София, Пазарджик и Панагюрище. Всяка стая е различно подредена и украсена, с миндери и долапи, с красиви килими и постелки, с дърворезбени тавани и изписани стени. 

Някога за манастирските празници тук се събирали хиляди поклонници от всички крайща на българските земи. За тях се приготвяла храна в магерницата - огромна манастирска кухня, над която е изграден 22 метра висок комин, истинско чудо на строителното майсторство. 

снимка: photo-forum.net

Най-старата постройка в манастира е Хрельовата кула, строена през 1334г. със средствата на Струмския феодал Хрельо Драговол. Висока е 23м. Има пет надземни етажа и подземен затвор. Тясна стълба, вградена в дебелите каменни стени, води от етаж в етаж. В най-горния край е устроена църквица, където са запазени ценни стенописи от 14в.

снимка: vikiilubodiaries.blogspot.com

В двора на църквата е имало и друга църква от Хрельово време, но е изгоряла при един от големите пожари, сполетели манастира. Оцелели са само вратата и тронът, покрити с тънка дърворезба. На нейно място се издига голяма и богато украсена църква - главната църква "Рождество Богородично" е построена от майстор Павел Иванович в периода 1834 - 1837г. Тя е трикорабна, 5-куполна постройка без преддверие, с два странични параклиса посветени на св. Николай Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия. Украсата на храма е завършена през 1846г. и в изпълнението и участие взимат такива изтъкнати майстори на възрожденското изкуство, като Димитър Зограф, Захари Зограф, Коста Вельов и Станислав Доспевски от Самоков, Димитър Молеров и Симеон Молеров от Банско и други. Тук се пазят мощите на Свети Иван Рилски. По стените и са изрисувани 1200  сцени и отделни образи. Иконостасът в главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1837 до 1843г. и е най-големият в България и единствен позлатен. 

В колекцията на манастира се пазят няколко интересни напрестолни кръста с миниатюрна резба и метални обкови от 17 – 18в. и няколко хоругвени кръстове. 

Връх на миниатюрната резба обаче е напрестолния кръст - дело на монах Рафаил. Изработен е от липово дърво за 12г. (от 1790 до 1802г.) и съдържа 36 сцени с няколкостотин фигури.

Най-добрите български майстори са вложили дарбата и труда си за  изграждането и украсяването на Рилския манастир. Видни български възрожденски просветители като Неофит Рилски са допринесли за славата му на голям книжовен център. А през дългите столетия на неговото съществуване в хранилищата му са събрани безценни исторически свидетелства, редки творби на старото изкуство и на художествените занаяти.

 още информация за всички манастири:
http://www.bulgariamonasteries.com

БАНСКО - привлекателно през цялата година

Общината, в която живеят около 15000 души, обхваща най-красивата и величествена част от Северен Пирин, части от живописния пролом на р.Места и част от Западни Родопи.

Високопланинският ни курорт Банско е отдалечен само на 150км от София и на 160км от Пловдив. Град Банско (9134 ж., 925 м н.в.) е разположен край река Глазне (десен приток на Места) в североизточното подножие на Пирин, непосредствено под най-високата и красива карстова част на планината.

Името му е свързано с древнобългарската дума бан (от боеан, бойан), което значи господар.

Върху сравнително неголямата територия на Банско се намират около 1/3 от Национален парк Пирин, два природни резервата, 11 природни забележителности и минералните извори на Добринище. Красивата природа предопределя тук развитието на туризма като основен поминък на банскалии. 

Освен с изключителните си природни богатства, Банско се гордее и със забележителното си културно историческо наследство. Гостите на града могат да разгледат 120 къщи-музеи, богато украсени със стенописи и дърворезби. Могат да се насладят на неповторимата атмосфера на възрожденската част на града, кояти ни връща в отдавна отминали времена. 

За любителите на планински излети Банско предоставя чудесни възможности през пролетта и лятото. Благодарение на местоположението си на почти 1000м височина селището има и през юли и август приятни температури. Голяма част от хотелите организират екскурзии в околностите на града. Планинарите могат да предприемат разходки до Карстовите извори в местността Мъртва поляна, отдалечена на 3км от града или пък да разгледат античната крепост в местността Калята. На 16км от Банско, в лоното на Бъндеришкия циркус, са се приютили хижите "Бъндерица" и Вихрен", удобен изходен пункт за впечатляващи планински маршрути.

Градчето в подножието на една от най-красивите български планини Пирин има особена притегателна сила за любителите на зимни спортове. Обилен сняг с постоянна снежна покривка и предимно слънчево време гарантират добър ски сезон от средата на декември чак до април.
На около 12км от центъра на града се намират ски-местностите Чалин валог и Шилигарника с  писти от всички степени на трудност. Всяка година през зимния сезон се провеждат състезания по екстремен ски-спорт и сноубордизъм с международно участие. Връх Тодорка предлага благоприятни условия за това.
Банско очарова своите гости през всички сезони не само с природа и история, а също и с гостоприемните си жители. Те винаги могат да подслонят госта си добре и да му предложат вкусните си гозби и бански специалитети. В никакъв случай не трябва да се пропуска посещението на някоя от многото уютни механи в града, където се предлагат не само изключително разнообразие от местни ястия, а и типичен за региона фолклор.