Търсене в този блог

неделя, 23 декември 2012 г.

ПЛАНИНАТА ВИТОША

Витоша планина се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската, Пернишката, Смоковската котловина, Плана и  Люлин планина. Извисявайки  се над София като майка-закрилница, тя е и един от символите на нашата столица. Формата й е куполовидна, а със своя първенец Черни връх (2 290 м) се нарежда на четвърто място по височина. Други върхове са Резньовете, Скопарник и Острица.
 Най-посещаваната планина в България се простира върху площ от над 300 кв. км и се разделя на четири главни дяла.
  • Източна Витоша граничи с Плана. В този дял са някои от най-високите и най-известни върхове - Голям Резен (2 277 м), Малък Резен (2 191 м), Голям Купен (1 930 м). Върховете предлагат условия за скално катерене. Тук се намира и природният резерват “Бистришко бранище”.
  • Добре познатият курорт и ски център Алеко е разположен в Северния дял.
  • Югозападният дял е най-големият, но най-малко посещаваният. Граничи с Верила.
    Тук се намира най-дългата пещера в България – “Духлата”, както и интересният карстов извор Живата вода до с. Боснек. Легенда от XVII в. разказва, че водата тече само за вярващите, за грешниците изворът пресъхва.
  • Северозападният дял се простира до Люлин.
Средната й надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси в следствие на които се е получила интересна структура.
На територията й се намира Природен парк "Витоша", който е най-старият на Балканския полуостров.

  КЛИМАТ

Средната месечна температура за януари е –8,3º С, за юли - 9º С. Тук се наблюдава феномена инверсия. Когато София е покрита с гъста мъгла и студ, на Витоша грее слънце и е топло. Това явление се случва средно 15 дни в годината. По високите върхове зимата продължава от 5 до 7 месеца, а лятото е само два месеца - юли и август. Най-дъждовният месец е юли, докато през септември падат най-малко дъждове. Най-дебелата снежна покривка се образува през март.

 Каменни реки

Характерните за Витоша каменни реки представляват големи струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Те са основна туристическа цел в планината.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали.

Пещери

Сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По-известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си.

Безпорен фаворит, обаче е Духлата - най-дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като "Елата" и "Ръката на Тангра".

Карстови извори

В района има няколко карстови извора, от които най-голям е "Врелото" под връх Богово коло. Най- известен е "Живата вода", чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя.

Води

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море.
В планината няма езера.
За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи. 

Растителност и животински свят

Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това представлява половината флора на България. 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината.
През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя-  камбанки, иглики, минзухари, теменужки и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др.

Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по-дребните обитатели се срещат 50 вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.


ТУРИЗЪМ
На Витоша има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са "Стената", "Синя писта", "Зелена писта", "Лалето" (най-дългата), "Заека" и "Ветровала." Работят няколко ски лифта и съоръжения.

Ски пистите във Витоша са ранообразни и подходящи за опитни и начинаещи скиори и сноубордисти. Витоша предлага шест ски писти с различна трудност и дължина - зелената е най-лесната, а Витошко лале, най - трудната. Има трасе за ски бягане, Универсиада, дълго 9600 м. Към всички ски писти има необходимите съоръжения: няколко седалкови лифта, един кабинков, стартиращи от покрайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината.

Не липсват и обекти за алпинизъм. Най-известният от тях е двуглавият връх "Комините". По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на връх Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес също представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е АЛЕКО, намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски-писти с дължина 13 км, 2 кабинкови и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

 Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води, близостта до столицата обясняват интереса към планината Витоша. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивия Алеко Константинов. Днес Витоша се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.

 източници:
  http://www.mirela.bg
снимки: http://blog.raskoll.com - попаднах случайно на този сайт с прекрасни снимки, пътеписи на море, планина и др.

неделя, 7 октомври 2012 г.

ПРОСТО ЕДНА ПРЕКРАСНА ЕКСКУРЗИЯ В РИЛА - 1-ВА ЧАСТ - с.ГОВЕДАРЦИ

 Започваме "Рилското си приключение" от с. Говедарци, което е нашата изходна точка /а както се оказва не само наша/ както към Седемте рилски езера, така и към връх Мальовица, които пък са и нашите основни цели.

Китното  Говедарци е село в Югозападна България, Община Самоков, Софийска област. Със своите 1385 жители, то се нарежда на първо място по брой на население след Самоков.
 Намира се в предпарковата зона на Национален парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със минимална януарска температура -22,6° C и максимална юлска +30,3° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см. Говедарската котловина е странно тиха и безветрена, почти без мъгли, а през горещите летни дни винаги е прохладно – температурата рядко се покачва над 25° С, което го прави идеално място за избягване на летните жеги.

 Старото наименование на Говедарци е било Българе.
 По билата на вьрховете южно от Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на  реките, чиито входове са запазени все още.
 Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото и околността има няколко храма, църкви, манастирчета, параклиси.
  • Храм "Св. Никола"
  • Манастир "Св. Троица" - Аязмото
  • Църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел"
  • Манастир "Св. Георги Победоносец"
  • Параклис "Успение Богородично"
  • Параклис "Покров Богородичен"
  • Параклис "Св. Мина"
  • Параклис "Св. Пророк Илия"
манастирче Св. Георги












Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността "Овнарско".
В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.
В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници - църкви, манастир и параклиси.

Кухнята е традиционна българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.



 В селото има семейни хотелчета и къщи за гости за всеки вкус и джоб, където прословутото българско гостоприемство  не е просто мит.

петък, 13 юли 2012 г.

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ - ПРОХЛАДА И РЕЛАКС

 Прекрасните Крушунски водопади се намират в северния край на Деветашкото плато - 34 км. източно от гр. Ловеч, до село Крушуна, община Летница. 
 В южната част на селото се намира местност "Маарата". Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.
Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина, в средното течение на река Осъм. Високи скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.
Името на селото идва от вид сокол "Коршун". Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания.

През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии. Те са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината, в района на село Крушуна, до пещерата "Маарата" да потърсят своето място тези философи-отшелници.
Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени, макар и емпирични, геоложки знания.
Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир. До килиите или вътре в тях са издълбани ниши за икони, книги, кандила. Централната скална църква е издялана с вход, който има триъгълна форма, символизираща Светата Троица. Входът открива пътя за сакралното пространство в молитвена килия, с куполообразна форма, наподобяваща свод на църква.

В района са изградени много екопътеки, водещи до местните забележителности. Екопътеката е оборудвана с подвижни мостове и помощни стълби. Предвидени са места за кратък отдих, а дори и за къмпинг. 
Наблизо се намира и Деветашката пещера. До нея може да се стигне след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението на реката. Пътеката е с туристическа маркировка, но на места липсва. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато. Височината й достига на места до 100 метра, а дължината й - до 2400м.

 В района има четири пещери: "Бонинската"(Попската) - 2753м., "Водопада"-1995м, "Урушка"(Пройновска) - 1600м. и "Горник"-1080 м.
 "Бонинската" пещера започва със суха част (около 200м) и  отвежда  във водна галерия - около 800м подземно езеро - най-дългото у нас. Пътуването по него е рядко удоволствие.
 Пещерата "Водопада" се намира на 800м южно от селото.  Галерията е покрита с бели образувания ("лунно мляко"), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която хвърляйки се от височината, образува Крушунския водопад.
"Урушката" пещера се състои от две галерии - суха и водна. Сухата галерия в дълбочина се слива с водната. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високия водопад в околността (около 20метра височина).


Флора и фауна
Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Днес са запазени бухал, скален бял орел (змияр), голям ястреб и други.
 Непосредствено до парк "Маарата", в северната му част, има открита минерална вода, с дебит 16,5 л/сек, температура 58С и минерализация 11,5%. Нейния състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни, на опорно-двигателния апарат и неврологични  заболявания.



източници и снимки:
http://waterfallsbg.info