КУРОРТИ В РОДОПИТЕ - ДЕВИН

Разположен в сърцето на Западни Родопи, на двата бряга на 
Девинска река, това очарователно градче, известно със своите лечебни термални води и благоприятни климатични условия, е прекрасен избор за почивка и релаксация сред природни красоти и свеж планински въздух.

Град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на Чернатица. Отстои на 45 км. северозападно от гр.Смолян и на 220 км. от гр.София.  
Девин преди всичко е прочут с минералната си вода и често се случва човек като чуе това име, първо да се сеща за малките сини бутилчици, а не за самия град. Но истината е, че ако дойдете тук поне веднъж, със сигурност ще запомните този град.

Малко история

Още в Тракийско време, Девин е бил притегателен център за заселниците. За това свидетелстват останки от древно селище и светилище. В центъра на град е открит и средновековен некропол от 13-14 век. Градският Исторически музей пази много от историческите находки, открити през годините в това плодотворно късче земя.
През славянския си период се е наричал Дьовлен, което означава котловинка, падинка. Девин е освободен от османското владичество през 1912 г. по време на Балканската война, като по време на робството много българи са напуснали града. От 1934 г. вече носи днешното си име - Девин.

Здравословният му микроклимат е още един фактор, който допринася за чудотворните сили на този район. Близостта му до прекрасните иглолистни родопски гори, скалистите възвишения, големият брой слънчеви дни, прохладните лета и меките зими превръщат Девин в едно от любимите места за почивка както на българи, така и на чужденци.

Девин е световно признат балнеологичен курорт. Градчето разполага с балнеосанаториум и открит плаж с минерална вода, а луксозните СПА хотели предлагат уникални СПА процедури, масажи, калолечение и терапии с минерална вода. В близост до града се бутилира и екологично чистата, слабо минерализирана и подходяща за пиене минерална вода Девин.
източници:
www.devin.bg/
www.visitbulgaria.net

РОДОПИТЕ - ИСТОРИЯ

Родопите са една от люлките на европейската цивилизация.
Първите следи от човешко присъствие са от късната фаза на старокаменната епоха 20 -15 000 пр.н.е. През енеолита населението на Родопите е търсило убежище в пещерите в района. Останки са намерени в Ягодинската пещера, Харамийската пещера в Триградското ждрело и др.


снимки: idi.bg

През второто хилядолетие преди новата ера, в Родопите се полага началото на цивилизацията на траките. Открити са множество крепости, селища, некрополи и светилища.
Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из Родопските върхове се таи неоткрито светилище на гръцкия бог Дионисий. Родопите са и родното място на основния герой от тракийската митология - митичния родопски певец Орфей, прочут не само с музикалното с творчество омайвало зверове и хора, но с невероятните си лечителски умения.
Легендите за Орфей са в основите и на гръцката митология.
"Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!"
"Земята може да се завладее с лира, а не с меч!"
Орфей

Изследователите му доказват, че е историческа личност, живяла XIIIв.пр.н.е. Бил е роден и отгледан в родопското светилище на Дионис, за което някои изследователи твърдят, че е под врьх Перелик, край с. Гела.
След залеза на тракийската цивилизация, римляните наложили своето владичество по тези земи. Многобройните въстания на борбеното население, карало римските завоеватели да се чувстват "като върху застинал вулкан".
Многобройни са археологическите паметници от епохата на римското владичество в Родопите.
Все още на много места в района могат да се видят останките от римски пътища свързали градовете по Егейско море с Горнотракийската низина - край с. Гела, хижа Персенк, Чаирските езера и др.
През VII век тук се установяват славянските племена, а по-късно предимно в Западни Родопи, се заселват и прабългарите на племенния вожд Кубер. Постепенно тракийското население приема славянския език, а славяните и прабългарите на-следяват тяхната високо развита култура.
Християнството се утвърждава в Средните Родопи 3 века преди покръстването на България (865г.). Първите мисионери изографисали икона с лика на Орфей, за да покръстят непокорните "звероподобни беси", населявали земите на Средни Родопи. Езичниците дълго не отстъпвали светилищата си. Едва през 514г. непокорното племе "беси" приело християнската религия.
Средновековието се характеризира с продължителни феодални междуособици. Останки от крепости от II-рото Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка. Крепостта "Градището", край с. Гела, е от времето на деспот Слав. Крепостта "Турлата", съградена в началото на Х век., се намира на едноименния връх Турлата (1822 м.), в чието подножие е с.Стикъл. На 3 км. югоизточно от с.Стойките и 1 км югозападно от Превала, се издига невисокия връх "Врача", на който също има останки от стара българска крепост.
Турското нашествие 1345г. поставя началото на най-мрачното време от историята не само за Родопите, но и за целия Балкански полуостров - векове на робство и ограбване. Разрушени ни са много храмове и паметници на културата, опожарени са селища и манастири, посегнато е на живота и вярата на родопчани.
При нашествието на турците в Родопа планина XVI-XVII в. е превзета Беденската крепост и геройски загива Гордю войвода. Дошъл и редът на крепостите край днешното с. Широка лъка. Паднала Турлата и след нея крепостите Градището и Манастира. След дълги и упорити сражения българските защитници започнали с бой да се изтеглят през местността Кокалица, която се застлала с трупове на убити турци и българи. Това било и последното сражение преди падането на II Българско царство.
В Родопите са най-жестоките помохамеданчвания на населението. Поробителят с нечувана жестокост е налагал не само господството си по тези места, но и религията си.
В тези изключително тежки условия, българското население в Родопите е запазило своята народност. Голяма част от населението е успяло да запази и християнската си религия.
Турското насилие е родило и народните защитници по тези места - хайдутите. Няма българин да не е чул за прочутия Капитан Петко войвода - защитавал, както българите, така и турските сиромаси от несправедливостите.
Родопите, попаднали според Берлинския договор в пределите на Османската империя, продължават своята борба за освобождение от Турско робство, дори и след официалното освобождение на България 1878г. След Балканската война 1912г., Родопите окончателно получават своята независимост, като част от Българската държава. Пътувайки из Родопите ще видите на много места паметници на героите както от Балканската, така и от Втората световна война.
Политиката на индустриализация на страната след идване на комунистите на власт 1944 обезлюдява много от населените места в Родопите.
Многобройни са махалите и селцата останали само с по-няколко жители. Но все пак останали далеч от амбициозните проекти на социализма, Средните Родопи са успели да запазят уникалността на своя бит, фолклор и традиции.

!!! Многоо изгодни оферти за почивка !!!
http://travelo.bg/?aff=9200

източник:
http://rhodope.net/cul_fr_bg.htm

И ОЩЕ ЗА РОДОПИТЕ

Една легенда, предадена от певеца на древността Овидий, разказва за смъртните тракийци Хем и Родопе. В безпределната си любов един към друг те започват да се ласкаят с божествените имена на Зевс и Хера. Разгневен от тяхната дързост, истинският Зевс превръща смъртните в две планини - Хемус и Родопа, раздалечени от Горнотракийската низина. Родопите са важна климатична граница. Те предпазват Беломорската низина от северните ветрове, но възпират проникването на южните топли ветрове и течения в Горнотракийската низина. От Родопите извират доста големи реки. Повечето от тях текат на север - Чепеларска, Въча, Чепинска и др.

В недрата на Родопите се крият много минерални богатства, които са известни още от древността. Правени са редица опити за използването им, но усилено се разработват в годините на социалистическото строителство. В Родопите има много минерални извори - Велинград, Михалково (водата е естествено газирана), Наречен, Варвара, Воден, Хасково, Давидково и др. Родопите са известни и с огромното си горско богатство. Особено ценни са иглолистните гори в Западните Родопи. Планината има просторни пасища, каквито почти не се срещат в другите наши планини. Родопите са една от най-красивите планини в България.

По меридиалния хребет Чернатица като в броеница са наредени върховете Персенк - средищен връх, наричан и Малък Персенк, Елдерман (вятърна мелница), Комините, Гургутевица, Циркова църква. Персенк е посещаван повече от останалите върхове на хребета, което се дължи на неговата близост и достъпност, докато останалите са по-отдалечени от хижи и населени места. Все още не е известно откъде идва името Персенк. Твърди се, че то било дадено от Ламартин, който често посещавал красивата планина и нарекъл този връх "пер сенк", т. е. баща на петте (върха).

Друга легенда разказва, че названието си получил от името на Персена, която убила друговереца, който я откраднал, а след това се самоубила, за да запази вярата си. Най-вероятно е името на върха да е останало от траките, населявали тези чукари и поляни. Персенк открива една от най-обширните панорами на Рила, на многобройните красиви хребети на Родопите и очарователната Стара планина. Персенският дял на хребета Чернатица е изграден от стари кристалинни шисти, над които се простират дебели пластове мрамор и мраморизирани варовици. Сред тях от водите са продълбани Чудните мостове. Едно от най-големите богатства на Персенк са иглолистните гори. Сред тях се срещат както орли, така и мечки, вълци, сърни и др. От Персенския дял набират водите си началните потоци на реките Забръдска, Орешица - притоци на Чепеларска река, и двата начални потока на Чурековска река, ляв приток на р. Въча.

Този край на Родопите е наситен и с не едно и две исторически събития.

Още в римско време оттук минавал важен стратегически път, който свързвал плодородната Горнотракийска низина с Беломорието. И до днес на някои места личат каменните настилки на път, поправян по-късно. По тази твърдина траките оказвали героичен отпор на македонските фаланги на Филип и римските кохорти на Траян. Наблизо до с. Забърдо се намира крепостта Заграде, паднала последна под османско владичество. В много предания се разказва за героични подвизи, станали по тези места.Седловината между Голям Персенк и Персенк е наречена гробен проход - Мезаргидик.

За Глухите камъни преданието разказва, че тук по време на кърджалийските безредици много керванджии търговци намерили смъртта си от жестоки разбойници. По тези места са кръстосвали и народните отмъстители Вълкан войвода, Мустан войвода и др. Тук през 1944 г. от засада са убити шестима партизани от бригада "Георги Димитров". Северно под вр. Персенк на поляната Чадъра е разположена х. Персенк. Тя има около 150 места за нощуване и е чудесен обект за почивка и туризъм. Най-близките изходни пунктове за посещение на върха и хижата са: с. Орехово (2 ч), с. Чуреково (2,30 ч), с. Лилково (3 ч) и летовище Бяла черква (5 ч).

източник:

http://www.kakvo.org/rodopite-vrah-persenk/geografia/statia

РОДОПИТЕ - ТАЗИ ВЕЧНА МАГИЯ

Обща информация - разположение, релеф, климат

Родопите са най-лиричната българска планина, съчетала в себе си релеф с меки овални очертания, шарените “черги” на природа, одухотворена с архитектурата на живописни села, гостоприемството на хората и легендарните песни на Орфей.

Над 83 % от площта и е на българска територия, другата част - в Гърция. Заема най-южната част от страната и е основна планинска система в Рило-Родопския масив. Граничат на север и изток с Тракийската равнина, на юг с Беломорска Тракия, на запад границата се определя от линията р.Места-Юндола-р.Яденица. Общата площ е 14 737 квадратни километра.
Родопите заемат около една седма от територията на страната. Те се разделят на две части (в зависимост от релефа) - на Източни и Западни Родопи.

Източните Родопи се характеризират със сравнително нископланински и хълмист релеф. Западните Родопи заемат по-голямата част от планината. Те са и по-високи спрямо Източните. В Западните Родопи на 2191 метра се издига първенецът на планината - връх Голям Перелик.

Природата на Родопите е изключително красива. Тук се намират и някои малки чудеса на природата, до които всеки би могъл да се докосне. Такива са например Чудните мостове. Много живописни са Буйновското и Триградското ждрелa. В Триградското ждрело се намира пещерата Дяволското гърло. Внушителна е и Ягодинската пещера.

Множество красиви селища се намират сгушени в Родопите. Такива са Велинград, Чепеларе, Смолян, Триград, Доспат, Девин и Батак. Възможност за каране на ски предлагат пистите на Пампорово, Чепеларе и Гела. За всички туристи на разположение са хижите Скални мостове, Сини връх, Персенк, Върховръх, Равнища, Преспа и други.

Родопите нямат ясно очертан релефен скелет. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина, височина и посока, разделени от дълбоки речни долини. Планината е оставила траен отпечатък върху историческото развитие на българската нация. Днешното име се е запазило още от времето на легендарния Орфей. Наричали са я и Славееви гори, и Доспатдаг, но тези наименования не са се наложили и до нас е достигнало през вековете Родопи (Родопа). Все още не е изяснен със сигурност произходът и смисълът на това име. Някои го свързват с древната езическа богиня Родопа, други смятат, че е съставено от славянските думи “руда” и “ропа” - яма, което донякъде има основание, тъй като планината е позната от най-древни времена с рудодобива.

Родопите са една от най-старонагънатите планини у нас, като основно са съставени от гнайси, амфиболити, карст и гранит. Много интересни са карстовите райони с дълбоките речни проломи, големите пещерни образувания и своеобразните изваяни форми. Туфозният материал в Източните Родопи също е бил благодатна почва за причудлива природна скулптура - гъби, пирамиди и т.н. Липсата на заледяване е лишило планината от типичните ледникови форми.

Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе както от по-студените северни въздушни маси, така и от топлия полъх на Средиземноморието (Беломорието). Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13°С. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9°С. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите. В Източните Родопи през декември е максимумът на валежите, а през август - минимумът. В Западните Родопи - обратно, преобладават летните валежи. Мекият климат в съчетание с другите фактори благоприятстват развитето на курортното дело и туризма. Като пример може да се посочи курортът Пампорово, където микроклиматът позволява задържането до късно на дебела снежна покривка - истински рай за скиорите.

източници:
http://bg.zonebulgaria.com
rodopi.freebg.eu

избрано от Google: снимки от Родопите с инфо за мястото, където са зaснети

http://sotirmarchev.tripod.com/CentrRodopi.htm

Релеф на България

България се отличава с голямо разнообразие на релефа си. Върху сравнително малката и площ се редят обширни низини, равнини, ниски и високи планини, хълмисти земи и котловини, дълбоко всечени проломи и речни долини. 

Особеност на релефа, която прави впечатление още от пръв поглед, е редуването на основните морфоструктурни единици в посока север-юг. Те се простират от запад към изток. В същата посока се намаляват и абсолютните им височини. Така например:

• Стара планина от 2376м при връх Ботев непрекъснато се понижава и стига до 60м при нос Емине на изток.
• Рило-Родопският масив от 2925м при връх Мусала /Рила/ се понижава в крайните Източни Родопи до 300 дори и под 300м.
Изключение прави само Дунавската равнина, чиято източна част е по-висока.
Релефът на България е силно разчленен във вертикална посока. Съществуват пет обособени пояса /низинен, равнинен и хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински/. Над две трети от територията ни е разположена в поясите до 600м т.е. преобладават равнинните и хълмистите земи.
Средната надморска височина на България е 470м.

Съвременният релеф на България е резултат на продължителна еволюция.

Родопският масив обхваща земите в южните предели на България. В него се разкриват най-старите скали в нашата страна – архайски и протерозойски гнайси, шисти, амфиболити и др. След протерозоя целият масив е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване.
Мизийската платформа, която също представлява стабилна част на земната кора е била подложена на продължително потъване. Същевременно и на епейрогенни движения, които предизвикали бавни издигания в североизточната и част и потъвания във Варненско и на запад от река Вит.
Между двете относително стабилни зони, в централната част на страната, се разполага част от Алпийската система. Тя обхваща нагънатите области в България – Средногорската, Краище, Сакаро-Странджанската и Балканидната.

В четвъртичния период са се образували някои речни тераси по долините на реките, льосът в Дунавската равнина и окончателно се е оформил релефът на нашия черноморски бряг.
В резултат от сложното морфоструктурно развитие на нашите земи са се обособили четири основни морфоложки области, редуващи се от север на юг, както следва: Дунавска хълмиста равнина, Старопланинска област, Преходна планинско-котловинна област и Рило-Родопски масив.
Дунавската хълмиста равнина заема северната част на страната, между река Дунав и Предбалкана. Според релефа тя се разделя на: западна – до река Вит, средна – между река Вит и долината на река Янтра, източна – от река Янтра до Черно море.
Старопланинска област включва Главната старопланинска верига и Предбалкана. Тя се простира по цялата дължина на България и я разделя на Северна и Южна.
Преходната планинско-котловинна област има много сложен мозаечен релеф от ниски и средно високи планини, котловини и низини. Западната и част е по-планинска. В нея са включени планините: Средна гора, Витоша, Плана, Люлин, Вискяр, Сакар, Странджа планина и др. Друг планински лабиринт от областта е Краището с граничните планини Руй, Милевска и Конявска планина. Между тях се редят различни по форма и големина китни котловини. В източната част на Преходната планинско-котловинна област е Горнотракийската низина. Чирпанските възвишения я разделят на Пазарджишко-Пловдивско и Старозагорско поле.
Рило-Родопският масив включва: Рила, Пирин, Родопите и Осогово-Беласишката планинска редица. В границата на масива са включени и дълбоките долини на реките Струма и Места.

източник:
 www.bgspravochnik.com