на планина: РОДОПИТЕ - ТАЗИ ВЕЧНА МАГИЯ

Обща информация - разположение, релеф, климат

Родопите са най-лиричната българска планина, съчетала в себе си релеф с меки овални очертания, шарените “черги” на природа, одухотворена с архитектурата на живописни села, гостоприемството на хората и легендарните песни на Орфей.

Над 83 % от площта и е на българска територия, другата част - в Гърция. Заема най-южната част от страната и е основна планинска система в Рило-Родопския масив. Граничат на север и изток с Тракийската равнина, на юг с Беломорска Тракия, на запад границата се определя от линията р.Места-Юндола-р.Яденица. Общата площ е 14 737 квадратни километра.
Родопите заемат около една седма от територията на страната. Те се разделят на две части (в зависимост от релефа) - на Източни и Западни Родопи.

Източните Родопи се характеризират със сравнително нископланински и хълмист релеф. Западните Родопи заемат по-голямата част от планината. Те са и по-високи спрямо Източните. В Западните Родопи на 2191 метра се издига първенецът на планината - връх Голям Перелик.

Природата на Родопите е изключително красива. Тук се намират и някои малки чудеса на природата, до които всеки би могъл да се докосне. Такива са например Чудните мостове. Много живописни са Буйновското и Триградското ждрелa. В Триградското ждрело се намира пещерата Дяволското гърло. Внушителна е и Ягодинската пещера.

Множество красиви селища се намират сгушени в Родопите. Такива са Велинград, Чепеларе, Смолян, Триград, Доспат, Девин и Батак. Възможност за каране на ски предлагат пистите на Пампорово, Чепеларе и Гела. За всички туристи на разположение са хижите Скални мостове, Сини връх, Персенк, Върховръх, Равнища, Преспа и други.

Родопите нямат ясно очертан релефен скелет. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина, височина и посока, разделени от дълбоки речни долини. Планината е оставила траен отпечатък върху историческото развитие на българската нация. Днешното име се е запазило още от времето на легендарния Орфей. Наричали са я и Славееви гори, и Доспатдаг, но тези наименования не са се наложили и до нас е достигнало през вековете Родопи (Родопа). Все още не е изяснен със сигурност произходът и смисълът на това име. Някои го свързват с древната езическа богиня Родопа, други смятат, че е съставено от славянските думи “руда” и “ропа” - яма, което донякъде има основание, тъй като планината е позната от най-древни времена с рудодобива.

Родопите са една от най-старонагънатите планини у нас, като основно са съставени от гнайси, амфиболити, карст и гранит. Много интересни са карстовите райони с дълбоките речни проломи, големите пещерни образувания и своеобразните изваяни форми. Туфозният материал в Източните Родопи също е бил благодатна почва за причудлива природна скулптура - гъби, пирамиди и т.н. Липсата на заледяване е лишило планината от типичните ледникови форми.

Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе както от по-студените северни въздушни маси, така и от топлия полъх на Средиземноморието (Беломорието). Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13°С. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9°С. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите. В Източните Родопи през декември е максимумът на валежите, а през август - минимумът. В Западните Родопи - обратно, преобладават летните валежи. Мекият климат в съчетание с другите фактори благоприятстват развитето на курортното дело и туризма. Като пример може да се посочи курортът Пампорово, където микроклиматът позволява задържането до късно на дебела снежна покривка - истински рай за скиорите.