Търсене в този блог

понеделник, 21 февруари 2011 г.

РИЛА - местоположение и произход

Рила планина е част от Рило-Родопския масив и се намира в Южната част на България. Със своя връх Мусала̀- 2925 м, тя е не само българският първенец по височина, а и на целия Балкански полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс, а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ - 2629 км2. По-голямата част от високите върхове (2 500 - 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в източна Рила, представляват високопланински ливади.

Рила е съставена предимно от гранит и гнайс, смесени със стари кристални шисти и са част от Рило-Родопския масив - най-старата земна част в района. Образуването и започва през Палеозойската ера и впоследствие при многобройни издигания през периода Терциер. В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми с назъбени върхове, циркуси, дълбоки долини и обширни морени.

Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като почти 190 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро (2709 м), в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Морфогеографски особености

Рила е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите - Македоно-Тракийския масив. Изградена е от гранити, гнайси и кристалинни шисти, формирани през палеозоя - преди повече от 250 милиона години. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена, а алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато снежната граница на планината била на 2100 м надм.в. Над тази граница ледниците коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи долини, морени и други типични ледникови форми.

Иван Вазов поетично оприличава Рила на крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони... замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието“.

Граници и дялове

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини. Боровецката седловина (1305 м) свързва основния Мусаленски дял с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора. Седловината Юндола (1375 м) и Аврамовата седловина (1295 м) свързват Рила с Родопите, връзката с Пирин е седловината Предел (1140 м), а с Верила - Клисурската седловина (1025 м). Рила заема площ от около 2400 км2.

Разделя се на четири обособени части:

  • Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. В нея се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 м. - Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините езера, Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курорта Боровец.
  • Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците - Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети Дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище - вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила - Йозола.
  • Северозападна Рила — Заема близо 25% от територията на планината. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 м. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
  • Югозападна Рила — Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
  • Лакатнишка Рила - Най-северният дял , както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като Доспейската планина, на съседното село Доспей. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрит с гори иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е Белчаница 1654м, други Сухарево 1636м, Ръжата 1581м, Викалата 1555м, Цвичила 1517м, Каркъмо 1498м, Бели камък 1447м, Капаклия 1423м, Цар Шишман 1418м, Марко 1411м, Елова могила 1262м, Радомирица 1229м, Хайдушка могила 1224м, Борска могила 1157м. Единствения маркиран път е Е4-свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Лакатнишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната и част се намира защитена местност Букова Усойка. В нея са запазени многовековни букови гори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар