РИЛСКИЯТ МАНАСТИР - СВЕТОВНА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ

Рилският манастир е разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в., близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

От 1983г. Рилският манастир е един от 9-те обекта в България, които са под егидата на ЮНЕСКО.

Това е най-големият и най-старият източноправославен манастир на Балканите. Създаден през 10в. от своя патрон Свети Иван Рилски, манастирът в продължение на столетия и особено през Османското владичество, се превръща в център на българският просветен дух и култура. 

Рилският манастир се състои от много постройки, създадени в различно време - от 14в. до средата на 19в. Някои от тях се намират в планината. Централните манастирски сгради отвън са като непристъпна каменна крепост, която затваря обширен двор. Отвътре изгледът е съвсем друг - радостен, празничен, богато украсен. Дървени чардаци, свързани помежду си със стълби, опасват изцяло четири- пететажните крила. Бяло варосаните стени са изписани с пъстри гирлянди.

От чардаците се влиза в различни помещения. Те са повече от 800 - монашески килии, стаи за гости, игуменарница, трапезария, болница, библиотека, съкровищница, съдохранилница, фурна, воденица, четири зимни параклиса, покрити със стенописи и още много нужни за живита на манастиа постройки.

Големите стаи за гости са обзаведени от различни градове - Копривщица, Чирпан, Самоков, София, Пазарджик и Панагюрище. Всяка стая е различно подредена и украсена, с миндери и долапи, с красиви килими и постелки, с дърворезбени тавани и изписани стени. 

Някога за манастирските празници тук се събирали хиляди поклонници от всички крайща на българските земи. За тях се приготвяла храна в магерницата - огромна манастирска кухня, над която е изграден 22 метра висок комин, истинско чудо на строителното майсторство. 

снимка: photo-forum.net

Най-старата постройка в манастира е Хрельовата кула, строена през 1334г. със средствата на Струмския феодал Хрельо Драговол. Висока е 23м. Има пет надземни етажа и подземен затвор. Тясна стълба, вградена в дебелите каменни стени, води от етаж в етаж. В най-горния край е устроена църквица, където са запазени ценни стенописи от 14в.

снимка: vikiilubodiaries.blogspot.com

В двора на църквата е имало и друга църква от Хрельово време, но е изгоряла при един от големите пожари, сполетели манастира. Оцелели са само вратата и тронът, покрити с тънка дърворезба. На нейно място се издига голяма и богато украсена църква - главната църква "Рождество Богородично" е построена от майстор Павел Иванович в периода 1834 - 1837г. Тя е трикорабна, 5-куполна постройка без преддверие, с два странични параклиса посветени на св. Николай Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия. Украсата на храма е завършена през 1846г. и в изпълнението и участие взимат такива изтъкнати майстори на възрожденското изкуство, като Димитър Зограф, Захари Зограф, Коста Вельов и Станислав Доспевски от Самоков, Димитър Молеров и Симеон Молеров от Банско и други. Тук се пазят мощите на Свети Иван Рилски. По стените и са изрисувани 1200  сцени и отделни образи. Иконостасът в главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1837 до 1843г. и е най-големият в България и единствен позлатен. 

В колекцията на манастира се пазят няколко интересни напрестолни кръста с миниатюрна резба и метални обкови от 17 – 18в. и няколко хоругвени кръстове. 

Връх на миниатюрната резба обаче е напрестолния кръст - дело на монах Рафаил. Изработен е от липово дърво за 12г. (от 1790 до 1802г.) и съдържа 36 сцени с няколкостотин фигури.

Най-добрите български майстори са вложили дарбата и труда си за  изграждането и украсяването на Рилския манастир. Видни български възрожденски просветители като Неофит Рилски са допринесли за славата му на голям книжовен център. А през дългите столетия на неговото съществуване в хранилищата му са събрани безценни исторически свидетелства, редки творби на старото изкуство и на художествените занаяти.

 още информация за всички манастири:
http://www.bulgariamonasteries.com

БАНСКО - привлекателно през цялата година

Общината, в която живеят около 15000 души, обхваща най-красивата и величествена част от Северен Пирин, части от живописния пролом на р.Места и част от Западни Родопи.

Високопланинският ни курорт Банско е отдалечен само на 150км от София и на 160км от Пловдив. Град Банско (9134 ж., 925 м н.в.) е разположен край река Глазне (десен приток на Места) в североизточното подножие на Пирин, непосредствено под най-високата и красива карстова част на планината.

Името му е свързано с древнобългарската дума бан (от боеан, бойан), което значи господар.

Върху сравнително неголямата територия на Банско се намират около 1/3 от Национален парк Пирин, два природни резервата, 11 природни забележителности и минералните извори на Добринище. Красивата природа предопределя тук развитието на туризма като основен поминък на банскалии. 

Освен с изключителните си природни богатства, Банско се гордее и със забележителното си културно историческо наследство. Гостите на града могат да разгледат 120 къщи-музеи, богато украсени със стенописи и дърворезби. Могат да се насладят на неповторимата атмосфера на възрожденската част на града, кояти ни връща в отдавна отминали времена. 

За любителите на планински излети Банско предоставя чудесни възможности през пролетта и лятото. Благодарение на местоположението си на почти 1000м височина селището има и през юли и август приятни температури. Голяма част от хотелите организират екскурзии в околностите на града. Планинарите могат да предприемат разходки до Карстовите извори в местността Мъртва поляна, отдалечена на 3км от града или пък да разгледат античната крепост в местността Калята. На 16км от Банско, в лоното на Бъндеришкия циркус, са се приютили хижите "Бъндерица" и Вихрен", удобен изходен пункт за впечатляващи планински маршрути.

Градчето в подножието на една от най-красивите български планини Пирин има особена притегателна сила за любителите на зимни спортове. Обилен сняг с постоянна снежна покривка и предимно слънчево време гарантират добър ски сезон от средата на декември чак до април.
На около 12км от центъра на града се намират ски-местностите Чалин валог и Шилигарника с  писти от всички степени на трудност. Всяка година през зимния сезон се провеждат състезания по екстремен ски-спорт и сноубордизъм с международно участие. Връх Тодорка предлага благоприятни условия за това.
Банско очарова своите гости през всички сезони не само с природа и история, а също и с гостоприемните си жители. Те винаги могат да подслонят госта си добре и да му предложат вкусните си гозби и бански специалитети. В никакъв случай не трябва да се пропуска посещението на някоя от многото уютни механи в града, където се предлагат не само изключително разнообразие от местни ястия, а и типичен за региона фолклор.

ПЛАНИНАТА ВИТОША

Витоша планина се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската, Пернишката, Смоковската котловина, Плана и  Люлин планина. Извисявайки  се над София като майка-закрилница, тя е и един от символите на нашата столица. Формата й е куполовидна, а със своя първенец Черни връх (2 290 м) се нарежда на четвърто място по височина. Други върхове са Резньовете, Скопарник и Острица.

 Най-посещаваната планина в България се простира върху площ от над 300 кв. км и се разделя на четири главни дяла.

• Източна Витоша граничи с Плана. В този дял са някои от най-високите и най-известни върхове - Голям Резен (2 277 м), Малък Резен (2 191 м), Голям Купен (1 930 м). Върховете предлагат условия за скално катерене. Тук се намира и природният резерват “Бистришко бранище”.
• Добре познатият курорт и ски център Алеко е разположен в Северния дял.
• Югозападният дял е най-големият, но най-малко посещаваният. Граничи с Верила.
  Тук се намира най-дългата пещера в България – “Духлата”, както и интересният карстов извор Живата вода до с. Боснек. Легенда от XVII в. разказва, че водата тече само за вярващите, за грешниците изворът пресъхва.
• Северозападният дял се простира до Люлин.

Средната й надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси в следствие на които се е получила интересна структура.

На територията й се намира Природен парк "Витоша", който е най-старият на Балканския полуостров.

  КЛИМАТ

Средната месечна температура за януари е –8,3º С, за юли - 9º С. Тук се наблюдава феномена инверсия. Когато София е покрита с гъста мъгла и студ, на Витоша грее слънце и е топло. Това явление се случва средно 15 дни в годината. По високите върхове зимата продължава от 5 до 7 месеца, а лятото е само два месеца - юли и август. Най-дъждовният месец е юли, докато през септември падат най-малко дъждове. Най-дебелата снежна покривка се образува през март.

 Каменни реки

Характерните за Витоша каменни реки представляват големи струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Те са основна туристическа цел в планината.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали.

Пещери

Сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По-известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си.

Безпорен фаворит, обаче е Духлата - най-дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като "Елата" и "Ръката на Тангра".

Карстови извори

В района има няколко карстови извора, от които най-голям е "Врелото" под връх Богово коло. Най- известен е "Живата вода", чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя.

Води

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море.

В планината няма езера.

За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи. 

Растителност и животински свят

Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това представлява половината флора на България. 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината.

През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя-  камбанки, иглики, минзухари, теменужки и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др.

Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по-дребните обитатели се срещат 50 вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

ТУРИЗЪМ

На Витоша има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са "Стената", "Синя писта", "Зелена писта", "Лалето" (най-дългата), "Заека" и "Ветровала." Работят няколко ски лифта и съоръжения.

Ски пистите във Витоша са ранообразни и подходящи за опитни и начинаещи скиори и сноубордисти. Витоша предлага шест ски писти с различна трудност и дължина - зелената е най-лесната, а Витошко лале, най - трудната. Има трасе за ски бягане, Универсиада, дълго 9600 м. Към всички ски писти има необходимите съоръжения: няколко седалкови лифта, един кабинков, стартиращи от покрайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината.

Не липсват и обекти за алпинизъм. Най-известният от тях е двуглавият връх "Комините". По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на връх Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес също представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е АЛЕКО, намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски-писти с дължина 13 км, 2 кабинкови и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

 Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води, близостта до столицата обясняват интереса към планината Витоша. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивия Алеко Константинов. Днес Витоша се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.

 източници:

  http://journey.bg/

 http://www.park-vitosha.org

  http://www.mirela.bg
снимки: http://blog.raskoll.com - попаднах случайно на този сайт с прекрасни снимки, пътеписи на море, планина и др.

ПРОСТО ЕДНА ПРЕКРАСНА ЕКСКУРЗИЯ В РИЛА - 1-ВА ЧАСТ - с.ГОВЕДАРЦИ

 Започваме "Рилското си приключение" от с. Говедарци, което е нашата изходна точка /а както се оказва не само наша/ както към Седемте рилски езера, така и към връх Мальовица, които пък са и нашите основни цели.

Китното  Говедарци е село в Югозападна България, Община Самоков, Софийска област. Със своите 1385 жители, то се нарежда на първо място по брой на население след Самоков.

 Намира се в предпарковата зона на Национален парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, то има умерено-континентален климат със минимална януарска температура -22,6° C и максимална юлска +30,3° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см. Говедарската котловина е странно тиха и безветрена, почти без мъгли, а през горещите летни дни винаги е прохладно – температурата рядко се покачва над 25° С, което го прави идеално място за избягване на летните жеги.

 Старото наименование на Говедарци е било Българе.

 По билата на вьрховете южно от Говедарци е запазен Кайзеровия път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на  реките, чиито входове са запазени все още.

 Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото и околността има няколко храма, църкви, манастирчета, параклиси.

• Храм "Св. Никола"
• Манастир "Св. Троица" - Аязмото

• Църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел"
• Манастир "Св. Георги Победоносец"
• Параклис "Успение Богородично"
• Параклис "Покров Богородичен"
• Параклис "Св. Мина"
• Параклис "Св. Пророк Илия"

манастирче Св. Георги

Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността "Овнарско".

В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.

В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници - църкви, манастир и параклиси.

Кухнята е традиционна българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.

 В селото има семейни хотелчета и къщи за гости за всеки вкус и джоб, където прословутото българско гостоприемство  не е просто мит.

!!! Изгодно - ИЗБРАНИ ОФЕРТИ
Почивка в Рила - хотел в Говедарци! Нощувка със закуска и вечеря за 24 лв.

още за Рила планина:
БОГАТСТВАТА НА РИЛА
РИЛА - ПЛАНИНАТА И ЧОВЕКЪТ

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ - ПРОХЛАДА И РЕЛАКС

 Прекрасните Крушунски водопади се намират в северния край на Деветашкото плато - 34 км. източно от гр. Ловеч, до село Крушуна, община Летница. 

 В южната част на селото се намира местност "Маарата". Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.

Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина, в средното течение на река Осъм. Високи скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.

Името на селото идва от вид сокол "Коршун". Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания.

През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии. Те са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината, в района на село Крушуна, до пещерата "Маарата" да потърсят своето място тези философи-отшелници.

Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени, макар и емпирични, геоложки знания.

Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир. До килиите или вътре в тях са издълбани ниши за икони, книги, кандила. Централната скална църква е издялана с вход, който има триъгълна форма, символизираща Светата Троица. Входът открива пътя за сакралното пространство в молитвена килия, с куполообразна форма, наподобяваща свод на църква.

В района са изградени много екопътеки, водещи до местните забележителности. Екопътеката е оборудвана с подвижни мостове и помощни стълби. Предвидени са места за кратък отдих, а дори и за къмпинг. 

Наблизо се намира и Деветашката пещера. До нея може да се стигне след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението на реката. Пътеката е с туристическа маркировка, но на места липсва. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато. Височината й достига на места до 100 метра, а дължината й - до 2400м.

 В района има четири пещери: "Бонинската"(Попската) - 2753м., "Водопада"-1995м, "Урушка"(Пройновска) - 1600м. и "Горник"-1080 м.

 "Бонинската" пещера започва със суха част (около 200м) и  отвежда  във водна галерия - около 800м подземно езеро - най-дългото у нас. Пътуването по него е рядко удоволствие.

 Пещерата "Водопада" се намира на 800м южно от селото.  Галерията е покрита с бели образувания ("лунно мляко"), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която хвърляйки се от височината, образува Крушунския водопад.

"Урушката" пещера се състои от две галерии - суха и водна. Сухата галерия в дълбочина се слива с водната. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високия водопад в околността (около 20метра височина).

Флора и фауна

Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Днес са запазени бухал, скален бял орел (змияр), голям ястреб и други.

 Непосредствено до парк "Маарата", в северната му част, има открита минерална вода, с дебит 16,5 л/сек, температура 58С и минерализация 11,5%. Нейния състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни, на опорно-двигателния апарат и неврологични  заболявания.

източници и снимки:

http://waterfallsbg.info

www.maarata.com

СТАРА ПЛАНИНА - ПРОИЗХОД, ГРАНИЦИ, КЛИМАТ

ХЕЙ, БАЛКАН, ТИ , РОДЕН НАШ....

Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по цялата дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия.
Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и история, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух.
С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.

Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.

КЛИМАТ И ГРАНИЦИ

---

Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната температура около връх Ботев е –8,9оС през януари и 7,9оС през юли. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко (като изключим връх Ботев) – през февруари. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене.

За западна граница на планината се приема проходът Връшка чука, а на север Балканът се ограничава от Дунавската хълмиста равнина. В някои случаи към Стара планина се включва т. нар. Предбалкан, в други – само главната планинска верига, но това разделение е трудно да се направи.

На юг планината се спуска стръмно и границите и са ясно очертани. От запад на изток Стара планина опира до Софийското поле, Средна гора с всичките и дялове и Горнотракийската низина. Със Средна гора Стара планина се свързва чрез 3 естествени орографски връзки - Гълъбец, Козница и Стражата. На изток Балканът завършва при нос Емине, спускащ се стръмно към водите на Черно море.

В тези граници Стара планина заема площ от над 25 000 кв. км, а само централната и верига - около 11 600 кв. км. Двайсет и девет върха се издигат над 2000 метра, някои са определено алпийски, което ги прави привлекателни за туризъм и алпинизъм.

Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Стара планина е климатична граница между умереноконтиненталния климат на Северна България и по-мекия, повлиян от Беломорието, климат на Южна България. Възпрепятства проникването на юг на северните ветрове, които, особено през зимата, са доста неприятни. Често обаче се образуват т.нар. падащи ветрове (бора, луд вятър), които, промъквайки се от север през билните превали, се спускат в Задбалканските котловини с голяма скорост, достигаща до 30 м в сек. Много характерни са тези ветрове за Сливенско. Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина у нас. Средните температурни стойности на връх Ботев са: средна януарска температура - минус 8.9° С; средна юлска температура - 7.6° С; средна годишна температура - минус 0.7° С. Максимумът на валежите е през май и юни, минимумът (с изключение на ботевския масив) - февруари. Снежната покривка е доста неравномерна както по територия, така и по времетраене. Много повече и по-дълго сняг се задържа по северните склонове на планината, докато на южните почти винаги остава само на отделни места. Поради бурните ветрове по билните части се образуват големи козирки и понякога се свличат лавини.

Най-голямата българска планина се подразделя на три дяла - Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Всяка от тях, от своя страна, се дели на поддялове, които носят имена обикновено на близки селища.


 снимки: http://bgglobe.net

инфо за хижи - http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Stara

ЧАРОВНИЦАТА СТРАНДЖА ПЛАНИНА

Скътана в най-югоизточния край на България, Странджа планина очарова всеки с нежната си хубост и меки очертания.

"Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - Тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век пр. н. е., изразява гостоприемството, с което тя посреща своите гости и магията, с която пленява всеки, който я е опознал.

Затова донякъде е странно, че Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на квадратен километър. Но причините за това всъщност се крият в историческите събития по време на турското робство, избиването на доста хора и изселването на друга голяма част от района.

Гледката към Централна Странджа от обширните планински плата е запленяваща и незабравима. Вълнистите била, покрити от гъсти зелени гори формират една безкрайна верига, в която няма нито изпъкващите стръмни върхове, нито суровите скалисти зъбери, така характерни за другите български планини. Селцата с техните пасища, ливади и полянки са оскъдно разпръснати между вълните на това безкрайно зелено море.

Странджа планина се простира в най-отдалечения югоизточен край на България и навлиза далеч навътре в Турция, което я прави гранична не само за две държави, но и за два континента. В пределите на България е разположена по-голямата част от северна Странджа, която всъщност представлява по-ниската и част. Две са основните била на българска територия - Резовско и Босненско, от които се разкриват красиви панорамни гледки и удивителни пейзажи. Релефът на планината е хълмист и нископланински, с множество заоблени била и нагънати хребети, покрити с гъсти горски формации и пресечени от криволичещи реки и малки долове.
Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Ако денят е ясен, от върха може да се види Черно море. Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай на българо-турската граница и свършва на юг от Царево. Долините на реките Велека и Резовска, които текат през парка, са наистина пленителни с многобройните си живописни меандри. Велека "влиза" в България през красив скалист пролом. Гъстите сутрешни мъгли са често явление в долините на двете реки през летните месеци. Погледнати от върховете, те създават впечатлението, че морето е навлязло в планината, формирайки множество заливчета и фиорди. Почти цялата територия на западната част на Странджа планина е покрита от карст.
Природата на Странджа наистина е благословена, защото освен, че съчетава морето и планината, се "докопва" и до средиземноморското слънце.

КЛИМАТ

Повлиян от трите заобикалящи Странджа планина морета – Черно, Мраморно и Бяло море климатът е много специфичен. Лятото тук е прохладно, а зимата е студена, поради факта, че местонахождението на планината не я предпазва от студените нахлувания от север и северозапад. Валежите са над-средните за страната, като максимумът им е през студените месеци, а минимумът през лятото. Характерно за този район е наличието на летни мъгли, обхващащи предимно долините на реките и влажните долове. Валежите от сняг са редки, но затова пък обилни, като снежната покривка не се задържа дълго.

Водно богатство

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.
По-малки са реките Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др.


Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач и Петрова нива и с. Стоилово. След с. Звездец изменя облика си – успокоява се, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Тук тя приема по-големите си притоци Младежка река и Мечи дол. След м. Качул притоците намаляват и водосборът, основно през зимата и пролетта, е от доловете Върли, Грахилов, Каменски, Язменски, Трионски, Влахов и р. Еленица.

Резовска - води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия, недалеч от изворната област на Велека. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Църногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов.


Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.

!!! На 2 юли 2006 г. незапомнено наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Велека и Резовска с притоците им и промени облика на техните долини. Самовъзстановяването на реките, като част от естествените процеси в природата, ще отнеме десетки години.

Ползвана е информация и снимки от следните сайтове, които между другото най-сърдечно препоръчвам на всички, които искат да научат повече за тази прекрасна планина и нейните богатства:

www.strandja.bg
www.discoverstrandja.com
www.strandja.com