ДЕВИНСКА ПЛАНИНА

Природни богатства и резервати

гр.Девин от билото на Девинска планина

Родопите са развълнувано море от застинали ридове и върхове и всеки от тях има своя прелест, обаяние, специфика. Една малка гънка от тази безбрежна шир е Девинската планина, която е част Велийшко – Виденишкия дял на Родопите. Тя е вместена между дълбоките долини на реките Девинска (Дамлъ дере) и Буйновска, които я ограждат от към север и югоизток на юг и запад достига до долината на Боринска река, Хайдушки дол и коритото на Катранджидере. Целият рид има разкъсано било, което на места се спуска късо към речните долини и образува част от главната родопска денудационна повърхнина, която се характеризира с плоски билни заравнености, широки гърбища и заоблени масиви, чиято височина се колебае от 1300 до 1600м. Отвесните скални откъси са основната част от пейзажа в района на ограждащите я реки, които я правят труднодостъпна. От главното вододелно било между Девинска река и Хайдушки дол, което започва от Огледната (1636м.) и завършва при местността Настанския мост, се отделят на североизток кошуборунският рид, на север Станилово бърдо, на североизток се очертават гърбищата на Лютия камък и на други по-малки ридчета. От Бански извор (част от вододелното било с вр.Бански извор) в югозападна посока се спуска ридът Панаирен поход, който при седловината се разклонява на изток, юг и запад. Едни от тези била късо се спускат към долината на Въча, а други – към Изворска река. Те носят имената Сабуджалан, Хисар тепе и Гъстата гора.

На изток от вр.Виската чука се простира вододелът между Изворска и Боринска река, който завършва при с.Тешел. Той огражда от към север Боринската хълмиста котловина. От него се отделят Яребичният рид, който на юг от Орлец се нарича Орлецки рид. От вр. Орлец на североизток се отделя ридът Пандъклий. Най-характерните върхове в Девинска планина са Бански извор (1686м.), Кафова градина (1517м.), Яребичен връх (1507м.), Керез (1284м.), Равна тикла (1125м.), Кошуборун, Орлец, Лютия камък, Погорец, Пау, Гребенец и много други, от които се разкриват чудесни изгледи. В самото сърце на планината се намира тектонската падина Кастраклий, изпъстрена с чудесни ливади и зелен венец от борови гори, заели ограждащите я склонове на Панаирен проход, Отточен хребет, Бански извор.

На 28. 03. 1968г. „Кастракли” е обявен за резерват, с цел да се запазят девственият характер на вековната гора от черен бор и красивият природен пейзаж. Туристическата хижа „Орфей” може да послужи за база при посещение на близките върхове в рида.

Поддържан резерват в Девински регион е и „Шабаница” (старата гора), обявен за резерват през 1956г., с цел да се опази вековната буково-смърчова гора. Той възлиза на площ 22,6 хектара и включва горски територии с надморска височина 1700 до 1800м. в Триградското землище на Община Девин.
На тази територия са още две защитени местности „Триградско ждрело” и „Чаирите”, обявени като такива съответно през 1963г. и 1973г.

Една от най-новите защитени територии в Родопите е „Поречието на река Девинска” - от 2002г. Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини с дълбочина над 900м. Тук са установени находища на редица защититени ендимични и реликтни видове родопски силивряк, снежното кокиче, вълнестата камбана, родопския скален копър и др. Тук има голямо разнообразие на диви животни – най- голямата популация на диви кози в България. Местността е и част от най-добрите естествени местообитания на вид рата, благородния елен, мечката. В района може да се наблюдава лещарка и скалния орел, а по реките балканската пъстърва и речен рак. 

снимки:
  http://pelitko.blog.bg/

НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН

ОТ ПИРИНО ПО-ВИСОКО НЕМА, Е ПА НЕМА!

Според много от запалените планинари Пирин е най-красивата планина в България. Там разстоянията са по-малки, отколкото в Рила, да не говорим на Родопите и Стара Планина, което позволява за няколко дни преходи между хижите да видим изключително разнообразие от невероятни гледки. Кристално сините езера са разположени нагъсто и има върхове, от които се виждат много от тях във всички посоки. За разлика от Рила, от Пирин не извират големи български реки, затова планината не е прорязана от дълбоки речни долини и не е разделена на ясни дялове. Понеже много от билата са труднопроходими и скалисти, маршрутите са основно по циркусите и между тях. Мястото, където от циркус се изкачва билото, се нарича порта.

В Пирин се намира и най-високото езеро в България - Горно Полежанско езеро. Езерото събира най-чистата вода почти на върха на Пирин.

В подножието на Пирин пък се намират много красиви градчета като Банско, Мелник и Сандански. Така можете да съчетаете лудите планински или ски емоции с малко културен или селски туризъм.

Голяма част от планината е включена към Национален парк „Пирин”. Тук флората и фауната са изключително богати, поради разнообразните растителни пояси, които обхващат планината. Спрямо поясите се променя и животинският свят. Като символ на Пирин се приема еделвайсът, който е защитен вид.

Национален парк “Пирин” обхваща територия от над 40 000 ха, включително два природни резервата – Баюви дупки и Юлен, 11 природни забележителности и 113 пещери. Третият по височина връх на Балканите (вр. Вихрен, 2915 м) се намира в парка. Повече от 186 езера и 35 големи циркуса откриваме в парка. Забележително биологично разнообразие с 1089 вида растения (1/3 от флората на на България) и 172 животински вида (114 от които застрашени) намират убежище в Националния парк. Емблематични за парка са ендемични видове като бяла мура, които са под закрилата на Бернската конвенция.

През вековете планината е била позната под различни имена: най-старото познато име е тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".

Заради уникалната природа на планината през 1976 г. е бил създаден Национален парк “Пирин”, който понастоящем обхваща почти целия Северен Пирин и има площ от около 40 000 хектара. Предвид изключителната му ценност, надхвърляща границите на България, от 1983 г. с решение на ЮНЕСКО парк “Пирин” е включен в конвенцията за защита на световното културно и природно наследство като биосферен Национален парк. В Пирин има и 3 биосферни резервата: “Баюви дупки - Джинджирица” (в рамките на Националния парк), “Тисата” (също в Северен Пирин) и “Орелек” (в Среден Пирин).

http://bg.zonebulgaria.com/planini/pirin/
http://www.bluelink.net/savepirin/doklad_pirinBG.pdf
http://pirin.freebg.eu/
http://emkatan.snimka.bg/mountain/pirin-planina