В СТРАНДЖАНСКОТО СЕЛО БРЪШЛЯН

Китното село Бръшлян се намира в  Природен парк „Странджа“, на около 65км  от гр.Бургас, по пътя за Малко Търново.

Определено си заслужава да си подарите  разходка из селото и околностите. Ще се върнете години назад във времето, заобградени от прекрасната природа на Странджа планина. 

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ  - архитектурен и културен паметник. Помещава се в пристройката към църквата “Св. Димитър”.

Училището е основано през 1871 година, след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването си там били обучавани само 12-13 годишни момчета, които овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби.

Днес малката стая е реставрирана в онзи първоначален вид, когато децата седели не по чинове, а на земята върху кожи, и вместо на черна дъска, пишели с пръчици върху восъчни плочки.

 В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА - МУЗЕЙ се връщаме около 150 години назад, докосваме се до бита на хората, живели тогава.

Който иска може да се пробва да потъче на истински стан.

След разходката из селото, по някоя от туристическите пътеки...

 Ами просто се кефиш на природата....

Тук попаднах на стадо диви коне - красота.

Много си пазеха малкото конче. 

 А аз много внимавах да не ги подплаша, докато снимам. Ама наоколо имаше група деца и така... дотук беше със спокойното снимане. Конете тръгнаха да бягат и настана една паника и олелия... Тук се вижда как се насочват точно към заслона....

Има много полянки, както и няколко хубави заслона за почивка и пикник.

Искрено се надявам пак да отида в село Бръшлян и околностите, но задължително ще гледам да отделя повече време за разходки и снимки.

снимки:
naplanina.blogspot.com

ЧАРОВНИЦАТА СТРАНДЖА ПЛАНИНА

Скътана в най-югоизточния край на България, Странджа планина очарова всеки с нежната си хубост и меки очертания.

"Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - Тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век пр. н. е., изразява гостоприемството, с което тя посреща своите гости и магията, с която пленява всеки, който я е опознал.

Затова донякъде е странно, че Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на квадратен километър. Но причините за това всъщност се крият в историческите събития по време на турското робство, избиването на доста хора и изселването на друга голяма част от района.

Гледката към Централна Странджа от обширните планински плата е запленяваща и незабравима. Вълнистите била, покрити от гъсти зелени гори формират една безкрайна верига, в която няма нито изпъкващите стръмни върхове, нито суровите скалисти зъбери, така характерни за другите български планини. Селцата с техните пасища, ливади и полянки са оскъдно разпръснати между вълните на това безкрайно зелено море.

Странджа планина се простира в най-отдалечения югоизточен край на България и навлиза далеч навътре в Турция, което я прави гранична не само за две държави, но и за два континента. В пределите на България е разположена по-голямата част от северна Странджа, която всъщност представлява по-ниската и част. Две са основните била на българска територия - Резовско и Босненско, от които се разкриват красиви панорамни гледки и удивителни пейзажи. Релефът на планината е хълмист и нископланински, с множество заоблени била и нагънати хребети, покрити с гъсти горски формации и пресечени от криволичещи реки и малки долове.
Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Ако денят е ясен, от върха може да се види Черно море. Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай на българо-турската граница и свършва на юг от Царево. Долините на реките Велека и Резовска, които текат през парка, са наистина пленителни с многобройните си живописни меандри. Велека "влиза" в България през красив скалист пролом. Гъстите сутрешни мъгли са често явление в долините на двете реки през летните месеци. Погледнати от върховете, те създават впечатлението, че морето е навлязло в планината, формирайки множество заливчета и фиорди. Почти цялата територия на западната част на Странджа планина е покрита от карст.
Природата на Странджа наистина е благословена, защото освен, че съчетава морето и планината, се "докопва" и до средиземноморското слънце.

КЛИМАТ

Повлиян от трите заобикалящи Странджа планина морета – Черно, Мраморно и Бяло море климатът е много специфичен. Лятото тук е прохладно, а зимата е студена, поради факта, че местонахождението на планината не я предпазва от студените нахлувания от север и северозапад. Валежите са над-средните за страната, като максимумът им е през студените месеци, а минимумът през лятото. Характерно за този район е наличието на летни мъгли, обхващащи предимно долините на реките и влажните долове. Валежите от сняг са редки, но затова пък обилни, като снежната покривка не се задържа дълго.

Водно богатство

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.
По-малки са реките Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др.


Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач и Петрова нива и с. Стоилово. След с. Звездец изменя облика си – успокоява се, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Тук тя приема по-големите си притоци Младежка река и Мечи дол. След м. Качул притоците намаляват и водосборът, основно през зимата и пролетта, е от доловете Върли, Грахилов, Каменски, Язменски, Трионски, Влахов и р. Еленица.

Резовска - води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия, недалеч от изворната област на Велека. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Църногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов.


Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.

!!! На 2 юли 2006 г. незапомнено наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Велека и Резовска с притоците им и промени облика на техните долини. Самовъзстановяването на реките, като част от естествените процеси в природата, ще отнеме десетки години.

Ползвана е информация и снимки от следните сайтове, които между другото най-сърдечно препоръчвам на всички, които искат да научат повече за тази прекрасна планина и нейните богатства:

www.strandja.bg
www.discoverstrandja.com
www.strandja.com