на планина: туризъм

Показват се публикациите с етикет туризъм. Показване на всички публикации

неделя, 23 декември 2012 г.

ПЛАНИНАТА ВИТОША

Витоша планина се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската, Пернишката, Смоковската котловина, Плана и Люлин планина. Извисявайки се над София като майка-закрилница, тя е и един от символите на нашата столица. Формата й е куполовидна, а със своя първенец Черни връх (2 290 м) се нарежда на четвърто място по височина. Други върхове са Резньовете, Скопарник и Острица.

Най-посещаваната планина в България се простира върху площ от над 300 кв. км и се разделя на четири главни дяла.

Източна Витоша граничи с Плана. В този дял са някои от най-високите и най-известни върхове - Голям Резен (2 277 м), Малък Резен (2 191 м), Голям Купен (1 930 м). Върховете предлагат условия за скално катерене. Тук се намира и природният резерват “Бистришко бранище”.
Добре познатият курорт и ски център Алеко е разположен в Северния дял.
Югозападният дял е най-големият, но най-малко посещаваният. Граничи с Верила.
Тук се намира най-дългата пещера в България – “Духлата”, както и интересният карстов извор Живата вода до с. Боснек. Легенда от XVII в. разказва, че водата тече само за вярващите, за грешниците изворът пресъхва.
Северозападният дял се простира до Люлин.

Средната й надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси в следствие на които се е получила интересна структура.

На територията й се намира Природен парк "Витоша", който е най-старият на Балканския полуостров.

КЛИМАТ

Средната месечна температура за януари е –8,3º С, за юли - 9º С. Тук се наблюдава феномена инверсия. Когато София е покрита с гъста мъгла и студ, на Витоша грее слънце и е топло. Това явление се случва средно 15 дни в годината. По високите върхове зимата продължава от 5 до 7 месеца, а лятото е само два месеца - юли и август. Най-дъждовният месец е юли, докато през септември падат най-малко дъждове. Най-дебелата снежна покривка се образува през март.

Каменни реки

Характерните за Витоша каменни реки представляват големи струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Те са основна туристическа цел в планината.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали.

Пещери

Сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По-известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си.

Безпорен фаворит, обаче е Духлата - най-дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като "Елата" и "Ръката на Тангра".

Карстови извори

В района има няколко карстови извора, от които най-голям е "Врелото" под връх Богово коло. Най- известен е "Живата вода", чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя.

Води

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море.

В планината няма езера.

За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи.

Растителност и животински свят

Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това представлява половината флора на България. 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината.

През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, теменужки и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др.

Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по-дребните обитатели се срещат 50 вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

ТУРИЗЪМ

На Витоша има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са "Стената", "Синя писта", "Зелена писта", "Лалето" (най-дългата), "Заека" и "Ветровала." Работят няколко ски лифта и съоръжения.

Ски пистите във Витоша са ранообразни и подходящи за опитни и начинаещи скиори и сноубордисти. Витоша предлага шест ски писти с различна трудност и дължина - зелената е най-лесната, а Витошко лале, най - трудната. Има трасе за ски бягане, Универсиада, дълго 9600 м. Към всички ски писти има необходимите съоръжения: няколко седалкови лифта, един кабинков, стартиращи от покрайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината.

Не липсват и обекти за алпинизъм. Най-известният от тях е двуглавият връх "Комините". По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на връх Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес също представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е АЛЕКО, намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски-писти с дължина 13 км, 2 кабинкови и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води, близостта до столицата обясняват интереса към планината Витоша. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивия Алеко Константинов. Днес Витоша се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.

източници:

http://journey.bg/

http://www.park-vitosha.org

http://www.mirela.bg
снимки: http://blog.raskoll.com - попаднах случайно на този сайт с прекрасни снимки, пътеписи на море, планина и др.

понеделник, 10 януари 2011 г.

РОДОПИТЕ - ТАЗИ ВЕЧНА МАГИЯ

Обща информация - разположение, релеф, климат

Родопите са най-лиричната българска планина, съчетала в себе си релеф с меки овални очертания, шарените “черги” на природа, одухотворена с архитектурата на живописни села, гостоприемството на хората и легендарните песни на Орфей.

Над 83 % от площта и е на българска територия, другата част - в Гърция. Заема най-южната част от страната и е основна планинска система в Рило-Родопския масив. Граничат на север и изток с Тракийската равнина, на юг с Беломорска Тракия, на запад границата се определя от линията р.Места-Юндола-р.Яденица. Общата площ е 14 737 квадратни километра.
Родопите заемат около една седма от територията на страната. Те се разделят на две части (в зависимост от релефа) - на Източни и Западни Родопи.

Източните Родопи се характеризират със сравнително нископланински и хълмист релеф. Западните Родопи заемат по-голямата част от планината. Те са и по-високи спрямо Източните. В Западните Родопи на 2191 метра се издига първенецът на планината - връх Голям Перелик.

Природата на Родопите е изключително красива. Тук се намират и някои малки чудеса на природата, до които всеки би могъл да се докосне. Такива са например Чудните мостове. Много живописни са Буйновското и Триградското ждрелa. В Триградското ждрело се намира пещерата Дяволското гърло. Внушителна е и Ягодинската пещера.

Множество красиви селища се намират сгушени в Родопите. Такива са Велинград, Чепеларе, Смолян, Триград, Доспат, Девин и Батак. Възможност за каране на ски предлагат пистите на Пампорово, Чепеларе и Гела. За всички туристи на разположение са хижите Скални мостове, Сини връх, Персенк, Върховръх, Равнища, Преспа и други.

Родопите нямат ясно очертан релефен скелет. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина, височина и посока, разделени от дълбоки речни долини. Планината е оставила траен отпечатък върху историческото развитие на българската нация. Днешното име се е запазило още от времето на легендарния Орфей. Наричали са я и Славееви гори, и Доспатдаг, но тези наименования не са се наложили и до нас е достигнало през вековете Родопи (Родопа). Все още не е изяснен със сигурност произходът и смисълът на това име. Някои го свързват с древната езическа богиня Родопа, други смятат, че е съставено от славянските думи “руда” и “ропа” - яма, което донякъде има основание, тъй като планината е позната от най-древни времена с рудодобива.

Родопите са една от най-старонагънатите планини у нас, като основно са съставени от гнайси, амфиболити, карст и гранит. Много интересни са карстовите райони с дълбоките речни проломи, големите пещерни образувания и своеобразните изваяни форми. Туфозният материал в Източните Родопи също е бил благодатна почва за причудлива природна скулптура - гъби, пирамиди и т.н. Липсата на заледяване е лишило планината от типичните ледникови форми.

Разположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров определя до голяма степен и климата. Той се характеризира като преходен, тъй като се влияе както от по-студените северни въздушни маси, така и от топлия полъх на Средиземноморието (Беломорието). Средната годишна температура на Източните Родопи е по-висока и по-устойчива и се движи около 12-13°С. В Западните Родопи под влиянието на по-голямата надморска височина средногодишната температура варира от 5 до 9°С. Преходният характер на климата в Родопите проличава и от годишния ход на валежите. В Източните Родопи през декември е максимумът на валежите, а през август - минимумът. В Западните Родопи - обратно, преобладават летните валежи. Мекият климат в съчетание с другите фактори благоприятстват развитето на курортното дело и туризма. Като пример може да се посочи курортът Пампорово, където микроклиматът позволява задържането до късно на дебела снежна покривка - истински рай за скиорите.