ДЕВИНСКА ПЛАНИНА

Природни богатства и резервати

гр.Девин от билото на Девинска планина

Родопите са развълнувано море от застинали ридове и върхове и всеки от тях има своя прелест, обаяние, специфика. Една малка гънка от тази безбрежна шир е Девинската планина, която е част Велийшко – Виденишкия дял на Родопите. Тя е вместена между дълбоките долини на реките Девинска (Дамлъ дере) и Буйновска, които я ограждат от към север и югоизток на юг и запад достига до долината на Боринска река, Хайдушки дол и коритото на Катранджидере. Целият рид има разкъсано било, което на места се спуска късо към речните долини и образува част от главната родопска денудационна повърхнина, която се характеризира с плоски билни заравнености, широки гърбища и заоблени масиви, чиято височина се колебае от 1300 до 1600м. Отвесните скални откъси са основната част от пейзажа в района на ограждащите я реки, които я правят труднодостъпна. От главното вододелно било между Девинска река и Хайдушки дол, което започва от Огледната (1636м.) и завършва при местността Настанския мост, се отделят на североизток кошуборунският рид, на север Станилово бърдо, на североизток се очертават гърбищата на Лютия камък и на други по-малки ридчета. От Бански извор (част от вододелното било с вр.Бански извор) в югозападна посока се спуска ридът Панаирен поход, който при седловината се разклонява на изток, юг и запад. Едни от тези била късо се спускат към долината на Въча, а други – към Изворска река. Те носят имената Сабуджалан, Хисар тепе и Гъстата гора.

На изток от вр.Виската чука се простира вододелът между Изворска и Боринска река, който завършва при с.Тешел. Той огражда от към север Боринската хълмиста котловина. От него се отделят Яребичният рид, който на юг от Орлец се нарича Орлецки рид. От вр. Орлец на североизток се отделя ридът Пандъклий. Най-характерните върхове в Девинска планина са Бански извор (1686м.), Кафова градина (1517м.), Яребичен връх (1507м.), Керез (1284м.), Равна тикла (1125м.), Кошуборун, Орлец, Лютия камък, Погорец, Пау, Гребенец и много други, от които се разкриват чудесни изгледи. В самото сърце на планината се намира тектонската падина Кастраклий, изпъстрена с чудесни ливади и зелен венец от борови гори, заели ограждащите я склонове на Панаирен проход, Отточен хребет, Бански извор.

На 28. 03. 1968г. „Кастракли” е обявен за резерват, с цел да се запазят девственият характер на вековната гора от черен бор и красивият природен пейзаж. Туристическата хижа „Орфей” може да послужи за база при посещение на близките върхове в рида.

Поддържан резерват в Девински регион е и „Шабаница” (старата гора), обявен за резерват през 1956г., с цел да се опази вековната буково-смърчова гора. Той възлиза на площ 22,6 хектара и включва горски територии с надморска височина 1700 до 1800м. в Триградското землище на Община Девин.
На тази територия са още две защитени местности „Триградско ждрело” и „Чаирите”, обявени като такива съответно през 1963г. и 1973г.

Една от най-новите защитени територии в Родопите е „Поречието на река Девинска” - от 2002г. Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини с дълбочина над 900м. Тук са установени находища на редица защититени ендимични и реликтни видове родопски силивряк, снежното кокиче, вълнестата камбана, родопския скален копър и др. Тук има голямо разнообразие на диви животни – най- голямата популация на диви кози в България. Местността е и част от най-добрите естествени местообитания на вид рата, благородния елен, мечката. В района може да се наблюдава лещарка и скалния орел, а по реките балканската пъстърва и речен рак. 

снимки:
  http://pelitko.blog.bg/

КУРОРТИ В РОДОПИТЕ - ДЕВИН

Разположен в сърцето на Западни Родопи, на двата бряга на 
Девинска река, това очарователно градче, известно със своите лечебни термални води и благоприятни климатични условия, е прекрасен избор за почивка и релаксация сред природни красоти и свеж планински въздух.

Град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на Чернатица. Отстои на 45 км. северозападно от гр.Смолян и на 220 км. от гр.София.  
Девин преди всичко е прочут с минералната си вода и често се случва човек като чуе това име, първо да се сеща за малките сини бутилчици, а не за самия град. Но истината е, че ако дойдете тук поне веднъж, със сигурност ще запомните този град.

Малко история

Още в Тракийско време, Девин е бил притегателен център за заселниците. За това свидетелстват останки от древно селище и светилище. В центъра на град е открит и средновековен некропол от 13-14 век. Градският Исторически музей пази много от историческите находки, открити през годините в това плодотворно късче земя.
През славянския си период се е наричал Дьовлен, което означава котловинка, падинка. Девин е освободен от османското владичество през 1912 г. по време на Балканската война, като по време на робството много българи са напуснали града. От 1934 г. вече носи днешното си име - Девин.

Здравословният му микроклимат е още един фактор, който допринася за чудотворните сили на този район. Близостта му до прекрасните иглолистни родопски гори, скалистите възвишения, големият брой слънчеви дни, прохладните лета и меките зими превръщат Девин в едно от любимите места за почивка както на българи, така и на чужденци.

Девин е световно признат балнеологичен курорт. Градчето разполага с балнеосанаториум и открит плаж с минерална вода, а луксозните СПА хотели предлагат уникални СПА процедури, масажи, калолечение и терапии с минерална вода. В близост до града се бутилира и екологично чистата, слабо минерализирана и подходяща за пиене минерална вода Девин.
източници:
www.devin.bg/
www.visitbulgaria.net