ЧАРОВНИЦАТА СТРАНДЖА ПЛАНИНА

Скътана в най-югоизточния край на България, Странджа планина очарова всеки с нежната си хубост и меки очертания.

"Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - Тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век пр. н. е., изразява гостоприемството, с което тя посреща своите гости и магията, с която пленява всеки, който я е опознал.

Затова донякъде е странно, че Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на квадратен километър. Но причините за това всъщност се крият в историческите събития по време на турското робство, избиването на доста хора и изселването на друга голяма част от района.

Гледката към Централна Странджа от обширните планински плата е запленяваща и незабравима. Вълнистите била, покрити от гъсти зелени гори формират една безкрайна верига, в която няма нито изпъкващите стръмни върхове, нито суровите скалисти зъбери, така характерни за другите български планини. Селцата с техните пасища, ливади и полянки са оскъдно разпръснати между вълните на това безкрайно зелено море.

Странджа планина се простира в най-отдалечения югоизточен край на България и навлиза далеч навътре в Турция, което я прави гранична не само за две държави, но и за два континента. В пределите на България е разположена по-голямата част от северна Странджа, която всъщност представлява по-ниската и част. Две са основните била на българска територия - Резовско и Босненско, от които се разкриват красиви панорамни гледки и удивителни пейзажи. Релефът на планината е хълмист и нископланински, с множество заоблени била и нагънати хребети, покрити с гъсти горски формации и пресечени от криволичещи реки и малки долове.
Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Ако денят е ясен, от върха може да се види Черно море. Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай на българо-турската граница и свършва на юг от Царево. Долините на реките Велека и Резовска, които текат през парка, са наистина пленителни с многобройните си живописни меандри. Велека "влиза" в България през красив скалист пролом. Гъстите сутрешни мъгли са често явление в долините на двете реки през летните месеци. Погледнати от върховете, те създават впечатлението, че морето е навлязло в планината, формирайки множество заливчета и фиорди. Почти цялата територия на западната част на Странджа планина е покрита от карст.
Природата на Странджа наистина е благословена, защото освен, че съчетава морето и планината, се "докопва" и до средиземноморското слънце.

КЛИМАТ

Повлиян от трите заобикалящи Странджа планина морета – Черно, Мраморно и Бяло море климатът е много специфичен. Лятото тук е прохладно, а зимата е студена, поради факта, че местонахождението на планината не я предпазва от студените нахлувания от север и северозапад. Валежите са над-средните за страната, като максимумът им е през студените месеци, а минимумът през лятото. Характерно за този район е наличието на летни мъгли, обхващащи предимно долините на реките и влажните долове. Валежите от сняг са редки, но затова пък обилни, като снежната покривка не се задържа дълго.

Водно богатство

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.
По-малки са реките Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др.


Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи. В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач и Петрова нива и с. Стоилово. След с. Звездец изменя облика си – успокоява се, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Тук тя приема по-големите си притоци Младежка река и Мечи дол. След м. Качул притоците намаляват и водосборът, основно през зимата и пролетта, е от доловете Върли, Грахилов, Каменски, Язменски, Трионски, Влахов и р. Еленица.

Резовска - води началото си от най-високата част на Странджа на турска територия, недалеч от изворната област на Велека. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В миналото се е наричала с това име само в долното си течение, а за малкотърновци била Голямата река. Като гранична между България и Турция, е по-малко позната и все още не добре проучена. Сред множеството й притоци са реките Делийска и Църногорска, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов.


Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.

!!! На 2 юли 2006 г. незапомнено наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Велека и Резовска с притоците им и промени облика на техните долини. Самовъзстановяването на реките, като част от естествените процеси в природата, ще отнеме десетки години.

Ползвана е информация и снимки от следните сайтове, които между другото най-сърдечно препоръчвам на всички, които искат да научат повече за тази прекрасна планина и нейните богатства:

www.strandja.bg
www.discoverstrandja.com
www.strandja.com

БОГАТСТВАТА НА РИЛА

Културни и природни забележителности

Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей, Самоков.

Климат

Рила има типичен планински климат. На връх Мусала (2 925 м.) падат 2000 мм валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината - абсолютна минимална температура минус 31,2° С при средна месечна температура минус 11,6° С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7° С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към средата и края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10° С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15° С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2 000 м. надморска височина трае около 3 месеца.

Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85 %. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25 % от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.

Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70-80 см. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В по-ниските части на средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

Водни запаси

В Рила са изворите на най-големите български реки Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила - Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.
Изобилието на дъждовни и снежни води оказва значително влияние върху пълноводието им; главното водно количество идва от топенето на снежните маси във високите части на Рила. Реките имат изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Високопланинският район на Рила има ср. многогод. отток над 40 л/сек/кв. км. Модулът на оттока е над 1 л/сек/кв. км.

Най-голямото по площ ледниково (Второто Смрадливо езеро, 24 ха) езеро на Балканския полуостров е в Рила. Освен Седемте рилски езера в нея се намират по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.

Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 м надморска височина се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2 000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март – 70-80 см. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1 200-1 300 м, а при надморска височина над 2 000 м. достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В по-ниските части на средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.

В Рила растат:

• дървета - обикновен габър (Carpinus betulus), зимен дъб (Quercus petraea), обикновен бук (Fagus sylvatica), трепетлика (Populus tremula), бреза (Betula pendula), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), обикновен смърч (Picea abies), бял бор (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 м.
• цветя - алпийска камбанка (Campanula alpina), планинско омайниче (Dryas octopetala), пролетна съсънка (Pulsatilla vernalis), иглика.

Почви Почвите са канелени горски, на места силно ерозирани (в подножието на планината), кафяви горски (на надм. вис. 1200 — 1700 м), тъмни планинско-горски с добре развит хумусен слой (на надм. вис. 1700 — 2100 м) и планинско-ливадни (на надм. вис. над 2100 м).

Флора

Растителността на Рила e представена в 6 етажно разположени растителни пояса:
- пояс на ксеротермните дъбови гори (на надм. вис. до 700 м) от благун, цер, космат и виргилиев дъб с храстови съобщества от червена хвойна и драка и ксеротермни тревни съобщества от белизма, садина и луковична ливадина, по обезлесените места — обработваеми земи с тютюн, лозя и овощни градини;
- пояс на горуна и габъра (на надм. вис. от 700 м до 1000 — 1200 м) с преобладаващи формации от горун, обикновен и воден габър, черен бор и др.;
- пояс на буковите гори (на надм. вис. от 1000 — 1200 м до 1500 — 1700 м), на места примесени от ела;
- пояс на иглолистните гори (на надм. вис. от 1300 — 1500 м до 1800 — 2000 м) от бял бор, смърч и бяла мура (суббалк. ендемит). На мястото на горуновите, габъровите, буковите и отчасти на иглолистните гори са се развили вторични съобщества от валезиева власатка, румелийска жълтуга, леска, обикновена хвойна и балкански зановец и тревни формации от обикновена полевица, картъл, орлова папрат и др.;
- субалпийския пояс (на надм. вис. 2000 — 2400 м) слабо са развити клекови формации, а на мястото на унищожения в миналото клек — съобщества на сибирската хвойна, родопския зановец, картъла, мощната власатка и др.; в приизворните торфища е развита характерна торфищна растителност от сфагнови мъхове, пушици, острици, рилска иглика и др.
- алпийският растителен пояс (на надм. вис. над 2400 м) е представен от тревни формации на високопланинската гъжва, рилската и разпростряната власатка, скалната полевица, изкривената острица, по скалите — каменоломки и др.

За рилските езера са характерни рилското водно лютиче, теснолистната ежова главица, широколистката, дренчето и др.
Локални и регионални ендемити в Рила са келереровото великденче, българското вятърче, червеникавият дебелец, рилската класица, планинското подрумиче, давидовото паче гнездо, павловското шапиче, българското прозорче, веленовскиевото плюскавиче, рилското подрумиче.

Балкански ендемити са главестата жълтуга, балканският оклоп, черногорското прозорче, алпийското секирче, балканската детелина, балканският рожец, белоцветният дебелец, блестящият, пензезиевият и пирамидалният тънкокрак, веленовската и хелдрайхиевата детелина, горската дрипавка, грациозното и зеленоцветното шапиче, каменистият и мизийският рожец, мъхнатият девесил, несравнимото лютиче и др.
Редки, застрашени от изчезване и защитени видове: алпийска крехка папрат, високопланинско лъжичниче, горска и нарцисовидна съсънка, едроцветно секирче, енгадинова горчивка, жълта тинтява, каринтийска рупа, карпатско и дребно крайснежно звънче, многогодишна сверция, обикновена кандилка, петниста тинтява, прицветникова злина, разпростряна сибалдия, туфест оклоп и др.

Фауна

Животинският свят на Рила e богат и разнообразен. Разпространени са предимно видове от евросибирски и средноевропейски тип.
Земноводни и влечуги. В предпланинските райони и в пояса на дъба, горуна и габъра се срещат жабата дървестница, горската дългокрака жаба, зелената и кафявата крастава жаба, стенният гущер, ливадният гущер, големият стрелец, тънкият стрелец, пепелянката; в пояса на бука — дъждовникът, смокът мишкар, медянката; в субалпийския и алпийския пояс — планинската водна жаба, алпийският тритон, живородният гущер, усойницата.

От бозайниците се срещат благородният елен, дивата свиня, сърната, сивият заек, белката, язовецът, лисицата, вълкът, мечката, златката, дивата коза, земеровките, мишките, сънливците, в най-високите части на планината — подземната полевка и снежната полевка.
Птиците за застъпени богато е видовото разнообразие. Установени са около 200 вида, от които 40 вида са защитени:
- в дъбовия пояс гнездят авлигата, черешарката, градинската овесарка, сивоглавата овесарка, градинската дърволазка, дългоопашатият синигер, сивата мухоловка, коприварчетата, черният кълвач, белогръбият кълвач, пъстри кълвачи, чухалът, горската улулица, пернатоногата кукумявка, пъдпъдъкът, гургулицата и др.;
- в буковия пояс — сойката, чинката, горската дърволазка, горската зидарка, черноглавото коприварче, горският певец, гълъбът хралупар, обикновеният мишелов, гривякът и др.;
- на границата между широколистния и иглолистния пояс обитава лещарката;
- в иглолистните гори се срещат глухарът, малкият ястреб, сокерицата, кръсточовката, елшовата скатия, орехчето, сивогушата завирушка, черният синигер, качулатият синигер, еловият певец, белогушият дрозд, имеловият дрозд, горската ушата сова и др.;
- в субалпийския и алпийския пояс — скалният гълъб, обикновеното каменарче, пъстрогушата завирушка, гарванът и др.
С цел да се запазят комплектите от саморегулиращи се екосистеми и видовото им разнообразие, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества е обособен Народен парк “Рила”, в чиито граници е и резервата “Парангалица”.


информация е почерпана и от:
http://www.razlog.info
wikipedia