ВЕЛИНГРАД - СПА РАЯТ НА БЪЛГАРИЯ

  Велинград е разположен в живописна долина на река Чепинска в западната част на Родопите на височина 750 м и отстои на 130 км от София, на 80 км от Пловдив и на 196 от Смолян. Красивата природа и находищата на минерални води превръщат Велинград в един от водещите балнеокурорти на Балканите.

Велинград възниква през 1948 г., при сливането на три селища - Каменица, Лъджене и Чепино.

 Чепинският край става част от българската държава още по времето на Първото българско царство.

Крепостта Цепина, а с нея и целият край падат под османска власт през 1371 - 1373 г.

Крепостта Цепина е паметник на културата с национално значение. Изградена е на скалист връх с надморска височина от 1136 м, а през Средновековието е била политически и административен център. Днес са реставрирани основите на крепостните стени, основата на църквата и четири водохранилища. В подножието на Цепина има експозиция с находките, открити при археологическите й проучвания.

След Освобождението от османско владичество през 1878 г. в района около Велинград се създават работилници и предприятия за обработване на дървен материал.

 При масовото принудително помохамеданчване на българите в района през втората половина на XVII в. много хора избягали и се крили в горите, за да запазят християнската си вяра. След това повечето от тях се заселили в квартал Каменица, където изградили храма „Света Троица”. Тайно била изкопана землянка, направена като параклис, и в нея се извършвали богослуженията. През 1933 г. започва изографисването на храма, което продължава девет години. През 1965 г. църквата била изградена наново. Тя заема 211 кв. м застроена площ, сградата е масивна, а стените са от камък с дебелина 0.80 м.

Велинград е известен и с най-големия карстов извор в България - „Клептуза”. Той има дебит от 600 до 1200 л/сек, подхранва две изкуствени езера, а край него е обособена зона за отдих с водни колела.

Средната годишна температура на въздуха в курорта е +9,3°С, средната януарска +1,8°С, а юлската +18,7°С.

Най-голямото богатство на курорта са изобилните топли и горещи минерални води. Тук се намира уникално голямо хидроминерално находище със сумарен дебит 7630 л/с. Минералните води на Велинград са били познати и използвани от хората още от дълбока древност. За това свидетелстват археологческите находки от древноримски каптаж. Разкопки на могили край с. Дорково дават данни, че тези места са били обитавани още от траките през VII - VI в. пр. н. е.

Курортът Велинград със своите природни богат­ства дарява на хората здраве, радост и удоволствие. Тук балнеоклиматолечението е особено ефективно. Освен него природата предоставя Възможности за туризъм и спорт в красивите планински околности.

Велинград е на първо място в България по изобилие и разнообразие на минералните си води, чиято температура варира между 28°С и 91°С. Разнообразието на минерални води е довело до многообразие и на варианти за използване на минералната вода - и за отмора, и за рехабилитация, и за възстановяване. На разположение на туристите са минерални бани, басейни, плажове, балнеосанаториуми, СПА хотели. Най-горещи са водите в квартал Каменица - с температура до 91°С.

Минералната вода и процедурите, които се предлагат във Велинград, оказват благоприятно влияние на опорно-двигателния апарат, подобрение на състоянието при неврологични заболявания, хипертония, гинекологични заболявания, бъбречно-урологични, дихателни и стомашно-чревни заболявания.

Друго интересно място във Велинград е Историческият музей. В него може да се види една от най-богатите експозиции на великденски писани яйца в България.

В района на Велинград се намират много защитени територии - „Валявиците”, „Рогачица”, „Черновец” („Арапчал”).

В местността Тъжника до река Доспат се намира единственото находище в България на растението върболист тъжник (Spiraea salicifolia L.). През юни-юли то цъфти с розово-червени гроздови съцветия, отвътре клоните му са кухи. Било е използвано за направата на лули. Растението е в Червената книга на България (списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, срещащи се на територията на България).

Много са природните забележителности във Велинград и около него. На около 35 км от града, до село Побит камък се намира скално образувание със същото име. Формата на едрозърнестия гранит напомня на руските матрьошки.

На 16 км от Велинград се намира курортът Юндола, който е подходящо място както за зимен, така и за летен туризъм. На 13 км югозападно от Велинград се намира и пещерата Лепеница. Пещерата е дълга 1525 м и има двуетажни галерии, подземна река и езера. Интересно за посетителите е многообразието на сталактити, сталагмити и сталактони, каменни завеси, които се отразяват в кристалните води на езерото. Едно от богатствата на пещерата са пещерните бисери, а пещерните кратери са уникална находка в България.

При светилището на връх Острец (1369 м н.в.) са открити множество останки от глинени съдове, датирани от късножелязната епоха (VI – I в. пр. н.е).

През Велинград преминава теснолинейната железопътна линия Септември - Добринище. В миналото по нея са се извършвали и товарни превози, но днес тя е предназначена само за превоз на пътници.

Туризмът, балнеолечението и курортното дело се развиват от 43 почивни станции и санаториуми, 20 хотела с общ капацитет около 1480 легла и над 300 частни квартири, 140 заведения за обществено хранене и развлечения. Обществените минерални бани са благоустроени, изградени са 22 открити и закрити минерални басейна.

На територията на община Велинград се намира и язовир „Сърница”, в близост са и други язовири - „Белмекен”, „Батак”, „Беглика”, които са любима дестинация не само на рибарите, но и на почитателите на планинския туризъм. В близост са и други планински курорти - Цигов чарк, спортен комплекс „Белмекен” и др.

Повече информация за Велинград, неговите забележителности и места за настаняване можете да получите в Информационния център за малък и среден бизнес, който се намира на площад „Свобода”.

КИТНИЯТ ТРОЯН

Град Троян (25 000 жители)  е живописно разположен  по течението на река Бели Осъм, в подножието на Троянско-Калоферския дял на Стара планина, недалеч от Троянския проход, на 400 метра надморска височина. Намира се в Северна България, на 155 км. североизточно от София,  на 120 км. от Пловдив и на 35 км от Ловеч.

Географското положение на Троян му създава добри транспортни връзки. През Троянския проход минава шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Троян с околните общини, столицата и главните градове на България. Троян е крайният възел на железопътна линия.

Исторически данни за Троян

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.

През 147 г. е построена римската крепост Состра,  до крепостта е минавал римският път р. Дунав към Филипополис  (Пловдив). През 249 г. крепостта е разрушена от готите, пет години по-късно започва възстановяването й. Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. разрушена  от хуните.
При военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, този път става известен като Виа Траяна - Траянов път /свързващ Дунав с Бяло море още през 1 - 2 век от н.е./, откъдето идва името на града. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян. Възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са нападали и ограбвали Троян.

В началото на турското иго тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско.  През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.

През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града.

През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.
През 1868 г. Троян е обявен за град. През годините след Освобождението Троян е един от най-развитите и напредничави градове в младата ни държава.

Днес Троян е малко и китно градче, предлагащо великолепни възможности за различни видове туризъм. 

Безспорно най-атрактивната дестинация в региона е Троянският манастир, разположен на 10

Около Троянския манастир са разположени много заведения, предлагащи вкусни местни специалитети. Оттук може да си купите и сувенир или някое красиво керамично произведение, което ще краси дома ви.

В Троян се намира и красивата църква Св. Параскева, както и архитектурният комплекс Нунки с реставрирани къщи от времето на Възраждането.

км от града. Това е един от най-големите манастири в България, съдаден е през XVI век и през вековете се е утвърдил като мощен книжовен и революционен център. Тук се намира и музей, посветен на Васил Левски, който често е посещавал мястото и е развивал революционните си идеи оттук, с помощта на местните монаси. Манастирът е изключително красив с уникалните си дърворезби и стенописи, като част от тях са дело на Захари Зограф.

Църквата "Св. Параскева" е построена е през 1835 г. на мястото на стар параклис, опожарена през 1877 г. и възстановена благодарение на волни пожертвования и помощи от Троянския манастир след Освобождението. Църквата прави впечатление с богатата украса на фасадата и корнизите. Иконите са рисувани от различни зографи, а дърворезбите са в стила на тревненската школа. Интерес представляват Градската кула и старите архитектурни комплекси. Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства е намира в сграда от 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев и показва народните и художествени занаяти от Троянския регион. Макетът на троянската занаятчийска чаршия ни потапя в атмосферата на ежедневието преди 150 г. Първият етаж е посветен на троянската битова керамика. Експозицията представя и дървообработващите занаяти, иконопис, медникарство, златарство, тъкачество и др.
В околностите на Троян е и Националният парк “Централен Балкан”. Всяка година се провеждат майски и есенни културни празници. Празникът на сливата и сливовата ракия е с много дегустации и конкурси. Традиция е и празнуването на Св. Спиридон - покровител на занаятчиите.
Троянският проход (Беклемето) е на височина до 1525 м., свързва Троян със с. Кърнаре в Южна България, има множество остри завои и предлага невероятни гледки. На връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути от най-високата точка от прохода е построена Арката на свободата с височина 35 м. Туристическият комплекс "Беклемето" (1320 м н.в.) се намира на 20 км южно от Троян. Местността е удобна за летни и зимни преходи във високата част на планината. На "Беклемето" се намира най-добрата писта за биатлон и ски-бягане, утвърдена от международните организации по биатлон и ски-бягане ФИБА и ФИС. 

 Защитени природни обекти: На територията на общината се намират два резервата от националния парк" Централен Балкан" - Биосферен резерват "Стенето" и резерват "Козя стена" - създаден с цел опазване на еделвайса

Пловдив е сред 10-те топ дестинации на 2015 г.

снимка: plovdiv.bg

Класацията на Lonely Planet Best in Travel отреди 6-то място на Пловдив като един от 10-те града в света, които трябва да бъдат посетени през 2015 г. Класацията се базира на анкета сред експерти от екипа на престижния пътеводител и включва най-добрите градове, региони и държави, които могат да бъдат посетени през следващата година.

На първо място е класирана столицата на САЩ Вашингтон, определена като един от градовете с най-стойностни музеи и паметници. През 2015 г. ще бъдат отбелязани 150 години от убийството на 16-тия американски президент Ейбрахам Линкълн, което и една от причините града да е препоръчван за посещение. Ел Чалтен, трекинг столицата на Аржентина, заема второ място в класацията. Градът ще отпразнува своя 30-годишен юбилей през следващата година. Провеждащото се в Милано от май до октомври Експо 2015, с фокус върху храната, е причината градът да е поставен под номер три в класацията на Lonely Planet.

На четвърто място е швейцарският курорт Цермат. 2015 година там ще бъде под знака на 150-ата годишнината от покоряването на връх Матерхорн от алпиниста Едуард Уимпър. Петото място е отредено на малтийската столица Валета. Там през 2015 г. ще бъдат отбелязани 450 години от Великата обсада на Малта.

Българската Европейска столица на културата 2019 Пловдив е на 6-то място. Авторите на Lonely Planet го определят като един от най-красивите стари градове в Европа. Според тях има множество причини Пловдив да бъде атрактивна дестинация, но едни от най-впечатляващите са древното културно наследство на града от времето на Римската империя и реставрираните красиви сгради, превърнати в музеи, ресторанти и хотели.

След Пловдив в класацията се нареждат британският град Солсбъри, австрийската столица Виена, индийският град Ченай и Торонто в Канада. 

 

източник:  www.touristmedia.info

ДЕВИНСКА ПЛАНИНА

Природни богатства и резервати

гр.Девин от билото на Девинска планина

Родопите са развълнувано море от застинали ридове и върхове и всеки от тях има своя прелест, обаяние, специфика. Една малка гънка от тази безбрежна шир е Девинската планина, която е част Велийшко – Виденишкия дял на Родопите. Тя е вместена между дълбоките долини на реките Девинска (Дамлъ дере) и Буйновска, които я ограждат от към север и югоизток на юг и запад достига до долината на Боринска река, Хайдушки дол и коритото на Катранджидере. Целият рид има разкъсано било, което на места се спуска късо към речните долини и образува част от главната родопска денудационна повърхнина, която се характеризира с плоски билни заравнености, широки гърбища и заоблени масиви, чиято височина се колебае от 1300 до 1600м. Отвесните скални откъси са основната част от пейзажа в района на ограждащите я реки, които я правят труднодостъпна. От главното вододелно било между Девинска река и Хайдушки дол, което започва от Огледната (1636м.) и завършва при местността Настанския мост, се отделят на североизток кошуборунският рид, на север Станилово бърдо, на североизток се очертават гърбищата на Лютия камък и на други по-малки ридчета. От Бански извор (част от вододелното било с вр.Бански извор) в югозападна посока се спуска ридът Панаирен поход, който при седловината се разклонява на изток, юг и запад. Едни от тези била късо се спускат към долината на Въча, а други – към Изворска река. Те носят имената Сабуджалан, Хисар тепе и Гъстата гора.

На изток от вр.Виската чука се простира вододелът между Изворска и Боринска река, който завършва при с.Тешел. Той огражда от към север Боринската хълмиста котловина. От него се отделят Яребичният рид, който на юг от Орлец се нарича Орлецки рид. От вр. Орлец на североизток се отделя ридът Пандъклий. Най-характерните върхове в Девинска планина са Бански извор (1686м.), Кафова градина (1517м.), Яребичен връх (1507м.), Керез (1284м.), Равна тикла (1125м.), Кошуборун, Орлец, Лютия камък, Погорец, Пау, Гребенец и много други, от които се разкриват чудесни изгледи. В самото сърце на планината се намира тектонската падина Кастраклий, изпъстрена с чудесни ливади и зелен венец от борови гори, заели ограждащите я склонове на Панаирен проход, Отточен хребет, Бански извор.

На 28. 03. 1968г. „Кастракли” е обявен за резерват, с цел да се запазят девственият характер на вековната гора от черен бор и красивият природен пейзаж. Туристическата хижа „Орфей” може да послужи за база при посещение на близките върхове в рида.

Поддържан резерват в Девински регион е и „Шабаница” (старата гора), обявен за резерват през 1956г., с цел да се опази вековната буково-смърчова гора. Той възлиза на площ 22,6 хектара и включва горски територии с надморска височина 1700 до 1800м. в Триградското землище на Община Девин.
На тази територия са още две защитени местности „Триградско ждрело” и „Чаирите”, обявени като такива съответно през 1963г. и 1973г.

Една от най-новите защитени територии в Родопите е „Поречието на река Девинска” - от 2002г. Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини с дълбочина над 900м. Тук са установени находища на редица защититени ендимични и реликтни видове родопски силивряк, снежното кокиче, вълнестата камбана, родопския скален копър и др. Тук има голямо разнообразие на диви животни – най- голямата популация на диви кози в България. Местността е и част от най-добрите естествени местообитания на вид рата, благородния елен, мечката. В района може да се наблюдава лещарка и скалния орел, а по реките балканската пъстърва и речен рак. 

снимки:
  http://pelitko.blog.bg/

В СТРАНДЖАНСКОТО СЕЛО БРЪШЛЯН

Китното село Бръшлян се намира в  Природен парк „Странджа“, на около 65км  от гр.Бургас, по пътя за Малко Търново.

Определено си заслужава да си подарите  разходка из селото и околностите. Ще се върнете години назад във времето, заобградени от прекрасната природа на Странджа планина. 

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ  - архитектурен и културен паметник. Помещава се в пристройката към църквата “Св. Димитър”.

Училището е основано през 1871 година, след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването си там били обучавани само 12-13 годишни момчета, които овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби.

Днес малката стая е реставрирана в онзи първоначален вид, когато децата седели не по чинове, а на земята върху кожи, и вместо на черна дъска, пишели с пръчици върху восъчни плочки.

 В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА - МУЗЕЙ се връщаме около 150 години назад, докосваме се до бита на хората, живели тогава.

Който иска може да се пробва да потъче на истински стан.

След разходката из селото, по някоя от туристическите пътеки...

 Ами просто се кефиш на природата....

Тук попаднах на стадо диви коне - красота.

Много си пазеха малкото конче. 

 А аз много внимавах да не ги подплаша, докато снимам. Ама наоколо имаше група деца и така... дотук беше със спокойното снимане. Конете тръгнаха да бягат и настана една паника и олелия... Тук се вижда как се насочват точно към заслона....

Има много полянки, както и няколко хубави заслона за почивка и пикник.

Искрено се надявам пак да отида в село Бръшлян и околностите, но задължително ще гледам да отделя повече време за разходки и снимки.

снимки:
naplanina.blogspot.com

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР - СВЕТОВНА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ

Рилският манастир е разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в., близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

От 1983г. Рилският манастир е един от 9-те обекта в България, които са под егидата на ЮНЕСКО.

Това е най-големият и най-старият източноправославен манастир на Балканите. Създаден през 10в. от своя патрон Свети Иван Рилски, манастирът в продължение на столетия и особено през Османското владичество, се превръща в център на българският просветен дух и култура. 

Рилският манастир се състои от много постройки, създадени в различно време - от 14в. до средата на 19в. Някои от тях се намират в планината. Централните манастирски сгради отвън са като непристъпна каменна крепост, която затваря обширен двор. Отвътре изгледът е съвсем друг - радостен, празничен, богато украсен. Дървени чардаци, свързани помежду си със стълби, опасват изцяло четири- пететажните крила. Бяло варосаните стени са изписани с пъстри гирлянди.

От чардаците се влиза в различни помещения. Те са повече от 800 - монашески килии, стаи за гости, игуменарница, трапезария, болница, библиотека, съкровищница, съдохранилница, фурна, воденица, четири зимни параклиса, покрити със стенописи и още много нужни за живита на манастиа постройки.

Големите стаи за гости са обзаведени от различни градове - Копривщица, Чирпан, Самоков, София, Пазарджик и Панагюрище. Всяка стая е различно подредена и украсена, с миндери и долапи, с красиви килими и постелки, с дърворезбени тавани и изписани стени. 

Някога за манастирските празници тук се събирали хиляди поклонници от всички крайща на българските земи. За тях се приготвяла храна в магерницата - огромна манастирска кухня, над която е изграден 22 метра висок комин, истинско чудо на строителното майсторство. 

снимка: photo-forum.net

Най-старата постройка в манастира е Хрельовата кула, строена през 1334г. със средствата на Струмския феодал Хрельо Драговол. Висока е 23м. Има пет надземни етажа и подземен затвор. Тясна стълба, вградена в дебелите каменни стени, води от етаж в етаж. В най-горния край е устроена църквица, където са запазени ценни стенописи от 14в.

снимка: vikiilubodiaries.blogspot.com

В двора на църквата е имало и друга църква от Хрельово време, но е изгоряла при един от големите пожари, сполетели манастира. Оцелели са само вратата и тронът, покрити с тънка дърворезба. На нейно място се издига голяма и богато украсена църква - главната църква "Рождество Богородично" е построена от майстор Павел Иванович в периода 1834 - 1837г. Тя е трикорабна, 5-куполна постройка без преддверие, с два странични параклиса посветени на св. Николай Мирликийски и на св. Йоан Рилски и открита галерия. Украсата на храма е завършена през 1846г. и в изпълнението и участие взимат такива изтъкнати майстори на възрожденското изкуство, като Димитър Зограф, Захари Зограф, Коста Вельов и Станислав Доспевски от Самоков, Димитър Молеров и Симеон Молеров от Банско и други. Тук се пазят мощите на Свети Иван Рилски. По стените и са изрисувани 1200  сцени и отделни образи. Иконостасът в главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1837 до 1843г. и е най-големият в България и единствен позлатен. 

В колекцията на манастира се пазят няколко интересни напрестолни кръста с миниатюрна резба и метални обкови от 17 – 18в. и няколко хоругвени кръстове. 

Връх на миниатюрната резба обаче е напрестолния кръст - дело на монах Рафаил. Изработен е от липово дърво за 12г. (от 1790 до 1802г.) и съдържа 36 сцени с няколкостотин фигури.

Най-добрите български майстори са вложили дарбата и труда си за  изграждането и украсяването на Рилския манастир. Видни български възрожденски просветители като Неофит Рилски са допринесли за славата му на голям книжовен център. А през дългите столетия на неговото съществуване в хранилищата му са събрани безценни исторически свидетелства, редки творби на старото изкуство и на художествените занаяти.

 още информация за всички манастири:
http://www.bulgariamonasteries.com

БАНСКО - привлекателно през цялата година

Общината, в която живеят около 15000 души, обхваща най-красивата и величествена част от Северен Пирин, части от живописния пролом на р.Места и част от Западни Родопи.

Високопланинският ни курорт Банско е отдалечен само на 150км от София и на 160км от Пловдив. Град Банско (9134 ж., 925 м н.в.) е разположен край река Глазне (десен приток на Места) в североизточното подножие на Пирин, непосредствено под най-високата и красива карстова част на планината.

Името му е свързано с древнобългарската дума бан (от боеан, бойан), което значи господар.

Върху сравнително неголямата територия на Банско се намират около 1/3 от Национален парк Пирин, два природни резервата, 11 природни забележителности и минералните извори на Добринище. Красивата природа предопределя тук развитието на туризма като основен поминък на банскалии. 

Освен с изключителните си природни богатства, Банско се гордее и със забележителното си културно историческо наследство. Гостите на града могат да разгледат 120 къщи-музеи, богато украсени със стенописи и дърворезби. Могат да се насладят на неповторимата атмосфера на възрожденската част на града, кояти ни връща в отдавна отминали времена. 

За любителите на планински излети Банско предоставя чудесни възможности през пролетта и лятото. Благодарение на местоположението си на почти 1000м височина селището има и през юли и август приятни температури. Голяма част от хотелите организират екскурзии в околностите на града. Планинарите могат да предприемат разходки до Карстовите извори в местността Мъртва поляна, отдалечена на 3км от града или пък да разгледат античната крепост в местността Калята. На 16км от Банско, в лоното на Бъндеришкия циркус, са се приютили хижите "Бъндерица" и Вихрен", удобен изходен пункт за впечатляващи планински маршрути.

Градчето в подножието на една от най-красивите български планини Пирин има особена притегателна сила за любителите на зимни спортове. Обилен сняг с постоянна снежна покривка и предимно слънчево време гарантират добър ски сезон от средата на декември чак до април.
На около 12км от центъра на града се намират ски-местностите Чалин валог и Шилигарника с  писти от всички степени на трудност. Всяка година през зимния сезон се провеждат състезания по екстремен ски-спорт и сноубордизъм с международно участие. Връх Тодорка предлага благоприятни условия за това.
Банско очарова своите гости през всички сезони не само с природа и история, а също и с гостоприемните си жители. Те винаги могат да подслонят госта си добре и да му предложат вкусните си гозби и бански специалитети. В никакъв случай не трябва да се пропуска посещението на някоя от многото уютни механи в града, където се предлагат не само изключително разнообразие от местни ястия, а и типичен за региона фолклор.